Д-р Николай Палашев представя довечера новата си книга „Да създаваш реалности“ в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ). Трудът се появява с логото на издателство „За буквите – о писменехь“. Авторът, един от водещите специалисти по PR и корпоративни комуникации, проследява психологическите аспекти на комуникационния инструментариум, работата и отношенията с медиите и регулирането на комуникационните процеси. Николай Палашев е автор на поредица от научни статии по въпросите на медиите. Преподава по дисциплината „Корпоративни комуникации“ в СВУБИТ и в СУ „Св. Климент Охридски“. - Д-р Палашев, в кризисни ситуации лъсват като на длан всички негативни страни на родния PR. Защо се получава така? - Ще припомня случая със закъснелите обяснения, които МВнР разпространи непосредствено след атентатите от 11 март в Мадрид. От външното ни ведомство не можаха да съобщят максимално бързо и достатъчно точно има ли българи сред пострадалите, кои са те, в какво състояние се намират. Научихме го от испански източници. Закъснението внесе голяма доза негативна стойност в информацията. Защото неизвестността е едно от най-страшните неща по отношение на комуникациите. В случая трябваше да се приложат модерни комуникационни методи, които да осигурят възможно най-бързата и най точната информация за населението. Типичен пример, когато PR-ът не в състояние да се справи с предизвикателствата, които ни предлага информационното общество. Причините за това са комплексни. На първо място - липсата на добро професионално образование. С това обаче вече не можем да се оправдаваме. Защото и българската наука вече предлага достатъчно познания, на които специалистите по комуникации да стъпят на здрави основи. И по този начин една кризисна ситуация не да се задълбочава, а да се преодолява бързо и ефективно. - Къде у нас се изучават професионално основите на ПР-а? - Нека да уточним, че PR-ът е само част от цялостното познание по комуникации. А иначе модерни комуникации се изучават в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. От две години насам там има изключително модерни бакалавърски и магистърски програми. Например - информационно брокерство или информационна сигурност. Програмите са съобразени с новите реалности в света или с други думи, след завършване на образованието си, студентите могат да намерят своята професионална реализация на престижни места. В Софийския университет, факултета по журналистика и масови комуникации по традиция се преподава много професионално в областта на комуникациите и PR-а. В специалността „Политология” в Алма матер също се третира много сериозно темата за комуникациите. - Според вас, достатъчно ли е това във висшите ни училища да се застъпва комуникацията, като теория? - Когато става дума за комуникации и информация „лабораторията” е улицата. Само там може да се тества доколко един специалист наистина е подготвен, дали познанията, които е усвоил, са реално приложими, дали комуникационните модели и ефективността на комуникационните канали работят или не. А що се отнася до кризисните комуникации, отговорите на въпросите, свързани с тях, е абсурдно да се търсят единствено между четирите стени на научните кабинети. - Как корпоративните комуникации обясняват ниското доверие, с което се ползват нашите политици? Дали те не са способни да дадат решения на наболелите социални проблеми, или има и нещо друго? - Според мен има! И това е липсата на разбирането, че провеждането на професионална комуникационна дейност е гарантът за това, идеята да стигне до гражданите, и да бъде разбрана, да бъде припозната като полезна. Ако не бъде разбрана, няма да бъде приета! А ако не бъде приета, политикът просто няма да я осъществи и ще загуби доверие. И вместо хората да му предложат съпричастността и помощта си за реализиране на идеята, те просто прилагат добре познатата пасивна съпротива. Така умира и най-добрата идея. Във всеки случай днес може да говорим за нарушена комуникационната връзка между политиците и избирателите. - Като слушат вашите думи, мнозина ще си кажат, че положението е доста отчайващо. Това не е ли опасно? - В това да се нарекат нещата с истинските им имена няма нищо опасно. Опасно е да не се прави нищо. Ако така бяха разсъждавали нашите най-образовани българи преди Освобождението и в първите години на градежа на млада България, обществото ни нямаше да постигне нищо. Напротив, те просто са работили и не са чакали някой да ги подсеща, че трябват училища, библиотеки и читалища! Сега живеем в модерен свят – на високите технологии, на информационното общество и глобалния свят, но проблемът пред нас по същество е същият. - Къде според вас се корени магията на добрия PR и комуникации? - Магията е в това да се говори ясно и разбираемо. Вече и у нас се забелязват добри комуникации в сферата на политиката. На последните избори наред с негативите, свързани с манипулиране на общественото мнение и купуването на гласове, имаше и добри примери. Да кажем, в предизборната кампания на сегашния кмет на община Карлово Найден Найденов. Тя бе изградена на базата на пълното изключване на всякакъв вид конфронтация и негативизъм. Хората разбраха, че им се предлага нещо, което е в тяхна конкретна полза. Кампанията представи кандидата като човек, който може да свърши работа. А електоратът иска точно това – някой да решава проблемите. Подобна бе и кампанията на кмета на Смолян Дора Янкова. Тя самата е много комуникативен човек, който великолепно разбира ролята на общуването. Кампанията й бе изградена на базата на реалната перспектива, която кандидатът предлага за общината. Нямаше обещания за необозримото бъдеще. Всичко се базираше на реално свършеното през първия мандат. Тоест ние можем да управляваме добре, но ако не го обясняваме добре, ако не го съобщаваме добре на хората, сме обречени на неуспех! - Иде пролет, ще има наводнения. Какво трябва да направят управляващите и съответните специалисти по комуникации в институциите и в общините? - Да си организират комуникациите предварително. Да обяснят какво могат да преодолеят и какво не – защото в крайна сметка всички сме хора, а стихиите са по-силни от нас. За да бъдат наясно гражданите във всеки момент къде могат да са най -критичните точки и какво ги застрашава. Когато хората чуят предварително тези обяснения, те ще помислят какво самите те могат да направят, за да си облекчат положението. Един ще предложи – имам трактор, къде да отида с него? Друг – имам кофа, какво да правя с нея? Това е всъщност част от онова, което наричаме гражданско общество. Правенето на комуникации не е просто, за да ги има, а за да постигнем една-единствена цел – да си направим живота по-добър. Въпросите зададе Елиана Митова