Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Дълбоката способност на човека за щастие се открива в опита му да претворява и най-обикновените елементи от съществуването си в красота , в неистовия му стремеж към съвършенство и в последна сметка в изкуството. Феномен на тази жажда по изкуството, на това същностно влечение по изживяването на дълбоката поезия на битието срещаме в необичайното японско изкуство на облеклото – СОДО, посветено на националната дреха кимоно. То трансформира необходимата баналност в акт на над тривиалността. Дрехата е външен символ на укритата тайна същност, видимата й досегаема във форма проява. Трайният принос на японската култура към общосветовната е умението й да се вглежда в нюансите и да открива неочаквани детайли в заобикалящият ни вещен свят, да прониква в загатките на дребното и уж познатото. Кимоното е образ на традицията. В него тя е жива, а не овехтяла отминалост, защото е активно съзидание на днешния ден във всевремието на човешкото богатство. Традицията е духовната устойчивост и приемственост, удържаща в единство метаморфозите на диренето на съвършенството.
Традиционните названия на частите на кимоното - отпред и отзад
СОДО е мисъл и прелест през дрехата. Со-До е пътят на одеждите, на загръщането и обличането в мъдростта и красотата. Ако До е специфичното възмогване до идеала, друмът на извисяването / път, които се извървява по различни пътеки: САДО - чайната церемония – постигането на съзвучие между елементите на битието, КАДО – икебана – подреждането на цветята-всемира/, то содо е постигане на благозвучие и съ-мелодичност чрез дрехата. Ето защо е колкото изкуство на дрехата, толкова и на самия живот, една безмълвна, но красноречива философия:
С – самопожертвувателна любов
О – ортодоксална красота
Д – достойнство
О – обединение на Човека и Всемира в звучащата между тях хармония
/по принципите на содо, създадени Норио Яманака/
Кимоното е изява на мъдростта на красотата, любов, устремена към целостта на екзистенцията. Затова и кимоното се крои без изрязване и се шие само с прави тигели. Нищо не бива да се отмахва или изкривява, за да не се накърни всеобхватното съзвучие, за да не изкриви в лъжа погледа. Любовта най-пълната изява на езинството, тя окръгля, прегръща и свързва. Ето защо родителите предават обичта, положителната енергия и нравствеността си чрез дрехата на своите деца. Така те сякаш ги загръщат в нежността си, обличат ги в своята закрила и ги опазват чисти и възвишени. Предаването на дрехата от поколение на поколение е повече от ритуал, в нея е втъкан семейнят облик, пропита е семейната история. Кимоното, наследено през времето, пази мъдростта и опита на онези, които са го носили.Чрез него индивидът намира оригиналния си личностен облик, постига собствен уникален стил, тъй като дрехата помни неповторимостта на човешкака съдба. Приемането, грижата за дрехата, по-сетне и предаването й, осъществяват преливането на красотата и нравствеността между поколенията, приемствеността.
Онаследяването е съхраняване на живата чрез опазването в паметта на нишките на духа на човека, който е обитавал и обживявал облеклото. Поемайки, носейки родителската одежда ти носиш в себе си копненията, влюбеността и стремежите му, понасяш в себе си душата на този от когото произтичаш и я претворяваш в същността си. Преливането на енергията създава на кимоното мощта на талисман с апотропейна роля и, както се вярва, в трудни моменти то закриля и излъчва вяра и надежда. Пазенето му като реликва гради усещане за ритуалност и свещеност, ето защо подобни дрехи се обличат по специални поводи. Съхраняват се домашни кимона на повече от двеста години.Содо открива мъдростта в потока на опазването и предаването на знанието, сякаш втъкано във фибрите на дрехата.
Кимоното търси скромната, свенливата и сдържана красота, то не цели да открои тялото и формите на съблазанта, а да укрие плътта в енигмата на душата и да въ-плъти в тъканта същността на скритото. Пазейки тайната на тялото, кимоното заговаря за по-дълбоката и труднодостъпна тайна на духа. Обгръщайки цялото тяло, разгръща мисълта и мами със загадките на отвъдсетивното.
Една древна поговорка казва: “Всичко, което е скрито е красиво.” Тайната е специфична форма на пустота, мълчание, обединяващо ин-ян противостоенето в окръглящата стихия на красотата. Тук въображението постига волността си. Езика на дрехата е шумуленето на гънките и финеса на движенията. Кимоното освобождава красотата на човека от тежестта на възрастта и формите на тялото и я превръща в плод единствено на поведението и състоянията на душата. Така хубостта става независима от текливостта на мимолетното и неговите поражения. В красотата се познава не губещото се, преминаващо и изтичащо,а онова неизменно, постоянно и вечно, което опазва човека от ужаса и лудостта на отминаването.Кимоното показва мъдростта на красотата – в променливостта на възрастите да укрие и брани прелестта на неизменния човешки дух. И ако душата е облечена в пределите на тялото, то тя е оголена и изведена от своята скритост, от на мълчанието си в деликатното и тихо шумолене на дрехата, в изкуството на облеклото, в гънките и извивките, които я обладават. Парадоксално дрехата става плът на духа, негов нов облик. Дрехата се оказва на един особен театър на сюблимните човешки състояния.
Кимоното разказва женската хубост в изяществото и спокойствието на благонравността. Въпреки своята пищност никога не е крещящо, а отдадено на намека и сдържаността. За японския свят отличителната черта на женското преди всичко деликатността и финеса. Поради тази причина единствената част от тялото, която остава непокрита е шията откъм гърба в дълбоко деколте. По дължината и извивката на шията се съди за красотата, деколтето увлича погледа в загадъченя спомен за еротичното...
Следва
Очаквайте втора част на материала за древното и съвременно изкуство на облеклото в Япония СОДО
