Доктор по фолософия и изкуствознание, роден в Бърно, Чешката Република, Алеш Хръдличка прави опит за образен прочит на философските търсения и емпиричните оптически открития на древнокитайския философ Мо- Ти.
Това е един съдържателно- формален диалог със зрителя в посока на: „мъртвата архитектурна материя”, „първичното, което потъва в сянката”, „сенките на душите ни и тяхното отражение”, „Фигуративен минимализъм”.
Самият фотограф, разкрива така идеята на своите фотографии:
"Както всеки вид фотография, така и архитектурната снимка има две основни форми на съществуване: или е реализирана като информативен кадър, или авторът е облагородил фотографската регистрация с изобразителни или художествени стойности, превърнал е “голия” документ в емоционално съобщение за даден архитектурен обект. За регистративния подход към архитектурата, не е достатъчна само занаятчийската фотографска подготовка. Необходими са известни познания и за принципите на архитектурното творчество, както и за самия обект, за неговото предназначение, особености, за мястото му в обществено-историческия контекст.
При липсата на тези предпоставки фотографското изображение не ще може да носи информативно-хроникалното си послание. Архитектурните снимки от този род, предназначени предимно за историци, изкуствоведи, архитекти и пр., рядко позволяват превес на чисто субективното ”преразказване”, на лично съдържателно или формално тълкуване от страна на фотографа. Желателно е те да останат в границите на верния “пренос” на конкретното архитектурно произведение в неговото двуизмерно изображение. Това обаче далеч не означава, че при създаването на регистративно-документалната архитектурна снимка фотографът не може да акцентира върху изобразително-утилитарните особености на обекта или върху идейно-съдържателните възгледи на архитекта…"
При липсата на тези предпоставки фотографското изображение не ще може да носи информативно-хроникалното си послание. Архитектурните снимки от този род, предназначени предимно за историци, изкуствоведи, архитекти и пр., рядко позволяват превес на чисто субективното ”преразказване”, на лично съдържателно или формално тълкуване от страна на фотографа. Желателно е те да останат в границите на верния “пренос” на конкретното архитектурно произведение в неговото двуизмерно изображение. Това обаче далеч не означава, че при създаването на регистративно-документалната архитектурна снимка фотографът не може да акцентира върху изобразително-утилитарните особености на обекта или върху идейно-съдържателните възгледи на архитекта…"
От 20 часа, в двора на галерията на ул. „Цар Самуил” 34 бихте могли да гледате прожекциите на късометражните филми:
УЧИЛИЩНИ ИСТОРИИ, 3x5 min
Малки портрети на млади и успешни хора, решили да станат учители за две години по програмата „Заедно в час”.
За какво мечтаят и какво искат да променят. В “Скучно е да пътуваш сам”, Деян забива реге с Боб Марли и Мечо Пух; в “Даото на провала”, Ива и Мария събират 97 НЕ-та; а “Гери и 40-те разбойника” търсят скрито съкровище в Сучурума на Карлово.
сценаристи и режисьори: Анна СТОЕВА/ Давид ДЖАМБАЗОВ
оператори: Делян ГЕОРГИЕВ/ Цветан НЕДКОВ
tanuki films, с подкрепата на Заедно в час и VIVACOM
НЯКЪДЕ ВЪРВИ ЧОВЕК, 35 min
филм за художника и поета Георги Трифонов
режисьор: Стефан ДЖАМБАЗОВ
ХОРОТО НА МЪРТВИТЕ, 25 min
На брега на Дунава, на запад от Видин, спи забравено село. Младите хора са го напуснали отдавна, за да търсят щастието си по света, оставяйки възрастните да доживеят самотно дните си.
Но за един ден в годината, Великден, селото се променя. Младите се връщат и всички се събират на мегдана за древен ритуал – Хорото на Мъртвите.
режисьори: Давид ДЖАМБАЗОВ/ Стефан ДЖАМБАЗОВ
сценарист: Стефан ДЖАМБАЗОВ
оператор: Цветан НЕДКОВ
tanuki films и Филмова Студия ВРЕМЕ
