Те не са обикновените, здраво стъпили на земята, музициращи люде. Музикантите на Ангел Герджиков свирят, пеят и танцуват, извисени някъде между небето и земята, сякаш имат невидими ангелски крила. Творбите греят в ярки цветове в прослава на празника. Музикантите се реят като звукове в пространството, независими от земното притегляне и всичко негативно и подчинени единствено на магичните закони на изкуството.
Ангел Герджиков, въплъщава в стила си откритията на пловдивската школа. Факт, които прозира навсякъде в платната му. Колоритът и композицията показват една зрялост и развитие на художника, надхвърлящи стандартите. Композициите му са разработени с брилянтно съчетание на прецизност и балансираност, в сюжетите има движение и ритмика, темите са една градация от символи и персонажи.

Тяхната музика е в прослава на празника, тя е химн на природата и Бога. И в захласа на чудните звуци се губят ориентирите на "горе и долу", "ляво и дясно", "земя и небе". Къщите политат, заедно с животни и хора, всички опиянени от великата магия на поднебесната музика!
И този празничен свят е нежен, тих и хармоничен. Свят, изпълнен с мекота и лекота, озарен от пастелна и мека светлина, сякаш изпълнена с мелодия. Героите в този свят са именно поети и музиканти, акробати и скитници, различни по своему, но еднакви по това, че всички те са устремили поглед нагоре към небето.
Душите им се реят в облаците, мечтите им политат заедно с нашите мисли към небесния простор.... Безтегловни и изпълнени с хармония, те са готови да полетят, а някои от тях дори летят, понесени на крилете на авторовата фантазия и неговия блян за свят, изпълнен с музика и безгрижие.

Изненада е и технологичната промяна в живописването - картините са нарисувани върху дърво, по принципите на иконографията. Тук, голямата живописна сила на автора е в своя апотеоз.
Художникът решава да разчупи формàта на творбите си и се наема с риска да живописва не само на платно, но и върху късове грундирано дърво – като в иконописта, но най-разнообразни и почти парадоксални форми на основата.
„Настроението на всеки празник предполага разчупване, както на формата, така и на мисълта, формулира авторът концепцията на новия си подход. Мисълта започва да върви по криви лабиринти и така аз виждам резултата от нейното криволичене“, обяснява Ангел Герджиков.
.jpg)
Но и във фигуративните картини на Герджиков всеки обект може да бъде на най-нехарактерното си място – къщите, човешките фигури, небесните тела витаят в неподозирани посоки и взаимоотношения помежду си. Защото „Когато фигурите са експонирани първо в ума, всичко е като в един сън, обяснява художникът. Всичко може да отиде с краката нагоре и обратно. Това дава възможност за повече фантазиране“.
Ангел Герджиков е роден през 1969 г. в Пловдив, завършил ССХУ "Цанко Лавренов" и ВТУ "СВ.СВ.Кирил и Методий" специалност живопис. Авторът се изявява преди всичко в областта на класическата техника на живописта.
Има осъществени над 16 самостоятелни изложби и множество участия в общи представяния, както и многобройни участия в различни арт проекти. Негови творби са собственост на частни колекции в България, Франция, Белгия и др. Живее и работи в Пловдив.
Това пък е осмата му самостоятелна изложба в галерия Възраждане.
