Изложбата „Common History and its Private Stories” (История и истории) е показана за първи път през 2009 г. в MUSA Museum Start Gallery Artothek (Музей / Галерия "Старт" / Артотека), Виена. Тя е опит да се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена – не толкова като основното събитие от скорошната европейска история, колкото като събитие с голям ефект; събитие, което предизвиква поредица от политически събития с глобално влияние, които определят живота ни през последните повече от 20 години.
Изложбата е изградена на база на колекцията на MUSA и с помощта на Културния отдел на град Виена. Тя обръща особено внимание върху способността на институцията да следи отблизо художествената продукция във Виена. Основните принципи, които сформират колекцията, служат за основа и на изложбата – това е композиция от лични реакции на промените; от индивидуални политически и социални обвързаности с процесите; от свидетелски записки; от рефлексии и анализи от страна на художници от различни поколения и с различен произход. Нарастващият диалог и сътрудничество в света на политиката, бизнеса, изкуството и културата, ни кара да преосмислим и настроим отношението си към всички различно.
Националните и международните аспекти са невероятно размесени, публичното съществуване е приватизирано – всичко това оформя съвременната европейска история и не само нея. бщата история има склонност да генерализира темите, да създава митове и стереотипи. Необходима е дистанция, за да могат страстите да се успокоят и събитията да бъдат анализирани. Ние, свидетелите, нямаме тази дистанция.
„Липсва ни обективност…но все още помним…помним стремежа към свобода, побратимяването с предишните врагове, преживяното от терористичните актове и насилието. Ние сме тези, които едновременно спечелиха и загубиха от трансформацията на обществото, което е в постоянна конфронтация с недостатъците на консуматорското общество. Наши са болките от бавното осъзнаване на факта, че свободата не е традиционно хапче, а социален контракт със споделена отговорност. Ние сме тези, които изминаха пътя от биполярния модел на света през политическия световен ред до…е, добре, до какво?“ – пита Яра Бубнова.
Изложбата се занимава с общата история, преживяна през последните 20 и повече години от всички поколения. Всяко едно поколение има свои собствени травми и свои собствени преживявания, наблюдения и заключения, базирани върху постоянното ежедневно съпоставяне между „преди“ и „после“, между „тук“ и „там“. Най-очевидното сравнение може да бъде направено в Европа, разделена от желязната завеса и Европейския съюз, и неговото уголемено „семейство“ от кандидат-страни, които се обединяват от общи политически и икономически интереси.
Представените в изложбата автори идват от различни страни и имат различно културно минало, но всички се свидетели на промените, на прехода и на обединяването/уеднаквяването. Роланд Финк коментира: „Благодарение на опита им през периода на преход художниците повдигат въпроса как обществото се отнася с романтичното не-помнене и рeфлексия на феномена. Детски спомени, традиции, мечти, поддържани легенди и митове, и търсене на ориентири се превръщат в инструменти в изложбата, както и обектите на художествен анализ.“
Изложбата обединява различни подходи и начини на справяне с тези преобразяващи процеси. В нея са включени работи на 30 художници, а експозицията е придружена и от каталог на български, немски и английски.
