„Качествена изложба, построена на принципа на противоположностите, но важна с обединяването на класически и нови художествени форми, както и със съчетанието между естетска образност и социална проблематика"- така художествения директор на галерия Резонанс Антония Димитрова представя новата изложба на Емил Миразчиев. Той пък я нарича „50 и 2 години“.
Художникът е очудващо разнороден в изразните си средства – те варират от чисто графични техники, минава през т.нар. нови „неконвенционални” форми – инсталации, акции, пърформанси и асамблажи – и обхващат изкуството, обусловено от най-новите технологии – видеоарт, нетарт и пр. Обединява ги обаче неизменното чувство за мярка, овладяно почти до съвършенство. Всяка творба на автора, независимо от формата на изказ, е изведена чисто и лаконично като идея. Още повече, визуалните трансформации на концепциите му имат рядкото качество да носят изключителноо интересни внушения като визия.
С един от последните си цикли от графики Емил Миразчиев изумява публиката със силно експерименталния си характер – от огромните формати до неузнавауми експерименти с графични техники. Като се ограничава почти изцяло в ахроматичната гама, художникът насочва търсенията си към смели и добре обмислени композиционни решения. Силно интригуващи за познавача са работите, в които авторът използва една и съща матрица, като залага на трудно контролируемите ефекти в процеса на отпечатване на графиките.
В повечето от творбите си Емил използва цвета или колажа – лаконично, понякога дори незабележимо, но те се оказват решаващи за композицията, както и за художественото въздействие на творбата. Тези графики не са обвързани чрез тематика или образност – обединява ги смътното настроение на отчужденост, безмълвие, предопределеност. Те деликатно загатват за неразгадаеми пространства на сложно светоусещане, поднесени професионално и с естетска зрялост.
Художникът ориентира търсенето си в тази насока още с цикъла „Обекти”, които прави и излага в Цюрих, а в България показва в София и Пловдив. Въпреки че материалът е коренно различен – ръчно изработена и отлята хартия, работите отново носят белега на качествени експерименти с фактурата и композицията. Естествените природни материали, които авторът вкарва в структурата на хартията, допълват органично усещането за топлина и уют, което излъчват творбите.
Емил Миразчиев е роден Пловдив през 1960 г., където живее и работи. През 1986 завършва графика в НХА София, специалност "Графика". Работи в областта на графиката, ръчно лята хартия, видеоарта, фотографията, инсталацията, обекта, новите медии. Реализирал е над 15 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Един от основателите на група Ръб”, емблематична за развитието на съвременното изкуство в България. Автор и ръководител на международен проект “Графично ателие – Пловдив”, председател на сдружение “Изкуство днес”основател и директор на Център за съвременно изкуство – Пловдив, “Баня Старинна” и галерия “Коридор”. Инициатор и директор на фестивала за видео изкуство “Фасада”, Пловдив. Реализирал е редица индивидуални изложби:
1996 - “Обекти” – ръчно лята хартия, галерия “Бинц39” - Цюрих; галерия “Арт 36” - София; ХГ- Пловдив; 1999 - мултимедийна инсталация “Как се чувстваш?” – Пловдив,
Европейски месец на културата; 2000 - видеоинсталация “Да разлаем кучетата” – ЦСИ, Пловдив, Баня “Старинна”; 2002 - изложба ХГ Димитровград, 2010 - акция “Частна колекция съвременно българско изкуство 50 години Емил Миразчиев” – галерия Коридор ; “24 Карата” галерия Сариев.
Изявява се и като куратор на изложбил Участва в множество национални и международни събития: “Континентална закуска”, Октомврииски салон, Белград (2004); Биенале на графичните изкуства, Любляна (2005); Критика на чистия образ-между ментето и цитата”, - ЦСИ, Пловдив (2005); Биенале Прага (2008); Атлантида “Рефлексии от бъдещето” – ЦСИ, Пловдив, Баня “Старинна” (2009).
"24 карата" е проект, който с типичен акционистки жест превръща пространството в съавтор и съучастник, разиграва смислите и провокира игровото възприемане. Изложбата на "24 каратовото" изкуство на Емил Миразчиев носи динамиката на акцията и пърформанса и иронично намига към клишираните стойности.
Избрани индивидуални изложби:
2002 - Изложба ХГ Димитровград
2000 - Видеоинсталация "Да разлаем кучетата", ЦСИ, Пловдив
1998 - Изложба графика,галерия "Ата –Рай", София
1996 - "Обекти", ръчно лята хартия, галерия "Binz 39", Цюрих, галерия "Арт 36", София, ХГ, Пловдив
Награди:
2001 - Награда за автор от Източна Европа, Международно триенале на графиката София’00
1998 - Награда за графика, годишна изложба на Дружеството на пловдивските
художници
1997 - Награда на СБХ и фонд ПИБ, Международно биенале на графиката, Варна
1997 - Награда за графика, национална изложба "Изкуство върху хартия", София’97; 1996 - Втора награда за графика, изложба - конкурс "Музика, визия, движение"; Русе 1995 - Награда за графика, годишна изложба на Дружеството на пловдивскитe художници
