На 9 март, петък, от 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия ще бъде открита голяма ретроспективна изложба на Васка Попова - Баларева /1902 – 1979/ по повод 110 години от рождението й, която ще бъде на разположение на публиката до 6 април 2012 в СГХГ. 

Юбилейната изложба на художничката е част от инициативата на Софийска градска художествена галерия да показва на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от „светлините на прожекторите“.



Васка Попова-Баларева е от онзи тип художници, които избягват да присъстват шумно в творческите среди в периода от 30-те до 70-те години на миналия век. Извървяла своя житейски път като истински аристократ, съвременният зрител има възможността да се докосне до нейния свят. В експозицията са представени много и разнообразни като живописна техника портрети – детски, мъжки и дамски. Сред тях се откроява и една интересна група от образите на тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те, приятели на художничката. В експозицията са подредени и натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа).



В изложбата участват творби от фондовете на Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия – Русе, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Национален музей „Земята и хората“ – София, Държавен музикален и балетен център – София, както и от множество частни колекции.



Васка Попова-Баларева е родена в град Русе на 7 април 1902 г. Тя израства в семейството на генерал и майка-художник и музикант. Любовта към изкуството я отвежда в Художествената академия в София, където постъпва в класа по живопис на проф. Цено Тодоров. Под наставничеството на проф. Никола Маринов тя овладява изобразителния език на цветовете и се дипломира през 1927 г. Две години по-късно след конкурсен изпит е приета да специализира в Художествената академия в Рим. Там тя се запознава в детайли и с техниките за художествена обработка на кожа.



След завръщането си в страната се налага като пионер в тази област. През 1933 г. се жени за генерал Христо Баларев, с когото имат един син. В дома на художничката чести гости са интелектуалците Зоя Паприкова, Бистра Винарова, Александър Поплилов, Кирил Петров, Рафаел Михайлов, Андрей Николов, Борис Иванов, Александър Жендов, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Веселин Стайков, Люба Паликарева. След заболяване Васка Попова-Баларева умира на 3 август 1979 г. в София.


Художественият критик Руен Руенов пише за нея:

„Васка Попова-Баларева, чието изкуство свързваме със средата на XX век, е художничка, която ни даво понятие и обобщена представа за това вече отдалечено от днешния ден време. Със своята достоверност, балансирано и много нюансирано схващане на живописните задачи, Васка Попова-Баларева, която работи предимно в областта на портрета и натюрморта, превръща своето артистично дело в наситен носител на историческа памет не само за личностните типове и за характерите, но и за атмосферата, която те са обживявали.

Вглеждайки се в човешкото присъствие в картините й ние се срещаме с онази просветена прослойка, която в превратните години на миналия век е всъщност носител на европейското битие в българския живот. Художничката не се отдалечава от класическите постановки и същевременно във всеки от своите психологически портрети, във всеки от много разнообразните като внушение натюрморти, се опитва да запази артистичния живец и формално изразителното, създавайки чудесни образци, които са гордост за многобройни сбирки.
Отделна и много интересна тема е приложната й работа с кожа. Оцелелите великолепни предмети от художествено обработена кожа ни дават още един важен щрих към цялостния образ на тази отлично култивирана и отговорна към работата си художничка, която остави автентична диря в българското изобразително изкуство на XX век".