Трикси фон Бюлов е програмен ръководител на издателство, автор, лектор и майка на двама сина. Първите й три книги „Дешифриране на мъжа“ (закачливо ръководство за справяне с мъжките особености), „101 съвета как да направим жената щастлива“ (издадена на български от ИК „Кибеа“, 2010 г.) и „Как да подлудиш окончателно един мъж“ са пожънали голям успех и са преведени на много езици.
Трикси подсказва, че стига да направите този избор и животът ви може да стана по-спокоен, по-богат, по-забавен и преди всичко по-хубав. Ще научите много полезни неща, и то споделени с приятелска усмивка. Казано накратко – една разведряваща книга, глътка свеж въздух, покана да избягаме поне за малко отвъд сивата стена на ежедневието.
Ето една словесна наслада от учението на Трикси:
Началото често се бои от това, с което краят се шегува. Тази великолепна мисъл принадлежи на прочутия бароков поет Андреас Грифиус. Е, понякога може да се научи нещичко и от възрастните господа и някак си е успокоително, че страхът преди началото съществува от хилядолетия.
С други думи: Това не е нещо, което ТИ си открила. Затова не трябва да се чувстваш гузна. Ти не си сама. Хиляди твои посестрими в живота знаят как се чувстваш, включително и аз. Хайде, приличам ли ти на някой, който с удоволствие ще започне нещо? Съвсем не, напротив! Мразя да започвам, но знам също как да надхитря себе си. И точно това ще ти издам сега.
Да не се заблуждаваме: Лошото във всичко, което човек иска или трябва да започне да прави, е, че не го довежда до края.
Според моя опит превъзнасяната магия, с която трябва да е обгърнато всяко начало, важи конкретно само за любов, отпуска и може би и за природата, която се пробужда напролет. Ненапразно тук се говори за „пробуждане“, а „пробуждам се“ звучи доста по-приветливо от „започвам“.
В ежедневната рутина за нещастие е така:
Имаш работа или поставена задача, или спортно предизвикателство, които изглеждат непреодолими и в съвсем буквалния смисъл са като планина пред теб. Може да е дебелото коремче, което замислено си наблюдавала в банята с твърдото намерение от утре или поне от следващата седмица да предприемеш нещо, или отдавна просрочената данъчна декларация, куп класни работи за проверка, кутията със снимки, които ти се иска да залепиш в албуми приживе, мазето, което бавно, но сигурно става непроходимо, понеже стълбите за затрупани с найлонови торбички с неясно съдържание, обувки, папки и стари играчки, или пък досадните текстове, които трябва да се напишат.
По-добре е все пак да започнеш да миеш прозорците, или изведнъж да си помислиш колко е хубаво сега да опечеш малкия шоколадов сладкиш, чиято рецепта стои от цяла вечност и три дни в чекмеджето, отколкото най-сетне да свършиш точно определената страховита работа, която чака да бъде направена. Оглеждаме я отдалеч, почопляме я оттук-оттам, часовете минават, без нещо да се случи, съвестта ни гризе, появява се лека паника и когато вече не можеш да издържиш, се обаждаш на мила приятелка, за да й разкажеш, въздишайки, че всъщност имаш да вършиш нещо СПЕШНО, но някак си не можеш да се накараш да го свършиш...
Да-а-а-а-а! Борбата с началото е трудна, няма какво да се заблуждаваме. И човек никога не е по-изобретателен, отколкото когато намира оправдание защо днес пак не се е получило:
Времето – твърде лошо за бягане. Снимките – това ще го свърша някоя събота и неделя, когато ВСИЧКИ са навън. Данъчната декларация – така или иначе днес няма да я приключа. Текстовете? О, не-е-е, днес наистина не съм в настроение, просто трябва да си във форма за такава работа.
А мазето? Помощ, губя кураж още на стълбите, колко глупаво, че точно сега нямам от онези сините найлонови чували за боклук, а пък болките в гърба са явен знак на съдбата. Остава ти само да затвориш тихо вратата отвън.
Все едно, че изкачваш Монблан на токчета или пробягваш маратона на Ню Йорк, стоейки на едно място. Тежиш хиляда килограма и трябва да преодолееш гравитацията? Как да стане?
Много просто: С ПОБЕДА НА ЕТАПИ! Принципът на Трикси казва:
В началото не става въпрос за цялата дължина!
Чуй ме, захарче, тук става въпрос за една мъничка смехотворна стъпка в правилната посока: ПЪРВАТА!
Никой не твърди, че трябва да свършиш всичко наведнъж. Това, мила моя, си го внушаваш само ти. Колкото по-високо е изискването, толкова по-малка е вероятността, че най-сетне ще се престрашиш. Наистина искам да ти препоръчам ментално намаляване на скоростта.
Как се прави това? ВЕДНАГА се сбогувай с модела на ЦЯЛОТО. Раздроби твоя ОГРОМЕН-УЖАС-ПРОЕКТ на по-малко внушаващи страх единици.
Вместо да подредиш ЦЯЛОТО мазе, сортирай само старите обувки и ги занеси до контейнерите за стари дрехи. Достатъчно е да провериш само три класни работи или да залепиш само снимките от последната отпуска на плажа, вместо да увековечиш изминалите десет години в албуми. Ако бягаш четвърт час в парка, това е супер – за начало! И то много по-добро, отколкото да лежиш гузно на дивана и да мислиш, че след този един час, в който така и не си започнала нищо, вече изобщо няма да успееш да направиш нещо!
Полека, полека! По-важно от всички останали грандомански идеи е изобщо да започнеш!
Просто започни и аз ти гарантирам, че лошото настроение ще премине, а увереността ти ще расте.
Имай го предвид: Рим не е бил построен за един ден, а политиката на малките стъпки отсега нататък е твоята нова суперстратегия. Независимо от това докъде си стигнала, а то винаги ще е малко по-нататък отпреди.
Трябва да признаеш, че тази логика е подкупваща. Е, какво да ти кажа – накрая ще се учудиш, че е много по-лесно, отколкото си си мислила. И когато приключиш, спокойно ще се шегуваш с това.
Нали виждаш как го правя?
