24.02.2012 – МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР
Хореография – Мила Искренова
Музика – Емилян Гацов (ЕЛБИ)
по произведения на барокови композитори
Сценография и костюми – Нина Пашова
Текст – Милена Фучеджиева
Мултимедия – Никола Налбантов
С участието на: Ангелина Гаврилова, Александра Савова, Даниела Иванова, Константина Ханджиева, Марина Попова, Мариана Крънчева, Стефка Табакова, Таня Кацарова, Асен Попов, Александър Минов, Валери Миленков, Васил Дипчиков, Леандер Янес, Стефан Вучов, Чан Тхе Чунг
Да си вампир днес е толкова естествено.....
"Случвало ми се е да казвам на възрастни пациенти: "Твоята представа за Бог или твоята идея за безсмъртие е атрофирала, затова твоя психичен метаболизъм е разстроен."
К. Г. Юнг ," Модерният човек в търсене на душата си "
К. Г. Юнг ," Модерният човек в търсене на душата си "
Дракула пише своя дневник и философства над човешкия свят, как се чувства в него, как се влюбва и как се кандидатира за министър-председател... Това е спектакъл за любовта, която сексът и властта изтласкват от днешната вампиризирана цивилизация към зоната на потреблението, изяждането, обезкръвяването. Това е спектакъл, който представя уникалната възможност за синтез между танц, театър, визия, музика и съвременни изразни средства. Това е спектакъл, който ражда нов жанр в сценичното изкуство – танцовия театър.
Ето как дефинира своя герой самата хореографка Мила Иискренова: " Персонажът на Дракула се появява в различни превъплъщения : Граф, Прилеп, Политик, Чиновник, Сериен убиец, Робот...
Той е разнолик опитен хамелеон, променя се според средата и условията, но винаги успява да се имплантира в най-изгодните позиции и да упражнява интелекта си чрез власт и манипулации. Вампирът има много качества - той умее да се харесва, да печели симпатии, да съблазнява и прелъстява, да обира овации - все признаци на интелект, и то доста висок...."
Авторите на „Дневникът на Дракула” правят своето артистично, модерно и ексцентрично налюдение върху състоянието на човека и човешката цивилизация в Апокалипитчината атмосфера на 2012. Либрето и хореографията Мила Искренова; текст Милена Фучеджиева; музикална картина Емилиян Гатцов – Елби и известни барокови произведения ; сценография и костюми Нина Пашова, видео – Никола Налбантов.
Дали след повече от 2000 години християнство хората са се променили, дали са станали по-морални и добри или са същите жестоки , взаимноизяждащи се зверове? Сексът и властта са основни двигатели на човешката активност, при която всяка намеса в реалността е вид агресия. Каква перспектива ни остява, ако сме генетично предопределени чрез формулата на кръвта си?
Съвременният Дракула има безброй лица в социалния и интимен живот на хората...Принципът на „взаимното потреление”работи на всички нива в много области. Персонажът на Дракула ще се появява в различни превъплъщения : Граф, Прилеп, Политик, Чиновник, Сериен убиец, Робот...
Спектакълът е изграден от поредица епизоди, които се въртят около основните знаци и образи на вампирството : разпятия, прилепи, стълби, зъби, нокти, саркофази, кръв, еротични сцени и пр. наслагване на различни впечатления.. Но като цяло ще има доста силна ирония и гротеска , като самозадавяне със собствените желания.
Преходите между епизодите ще се извършват смислово, като продължение на развитието на основната тема за секса и властта като основни двигатели на човешката активност. На финала главният герой се разтапя в светлината, което е участта на всеки вампир.
" Ние мъртвите ,т.е. призраци, вампири, страдаме от проклятието на безсмъртието” повтаря Брам Стокър до безсъзнание, поставяйки началото на една нова ера в „повишаването на злините на света .... "
Снимки: Милена Фучеджиева
