Сега галерия "Астри" представя последната изложба на Спартак Дерменджиев многозначно назована „Стената”. И този път предизвикателството е категорично: към случайния посетител в галерията, към ценителите на изкуството, към всички, декларирали отговорност за живота и съдбата на индивида или на групите индивиди. Предизвикателството е още в заглавието на този цикъл произведения, които най-формално могат да бъдат определени като композиции с бикове. „Стената” - име достатъчно натоварено с визуални и слухови асоциации. Банален, експлоатиран от кого ли не обект на творчество е и бикът.
Гледайки скулптурите непредубеденият човек е зашеметен от динамиката, мощта, устрема в телата на бягащите бикове. Чува, усеща силата, с която младото и необуздано животно се разплесква в Стената. Чува воя на заклещения в Стената бик, отчаяното стържене на копита в Стената- опит да се изтръгне от нея. И тази стена не е метафора или абстрактно понятие. Тя е конкретност, визуализирана в серия рисунки и живописни платна, показани в новата изложба на Спартак Дерменджиев.
И ако днес Стената е непреодолимата неизбежност, силата на тези бикове и това изкуство раждат вярата, че сега е само миг. Има предусещане, мисъл, че сблъсъкът не е фатален. Утре предстои.
Не малко негови изложби са се превърнали в знакови културни събития като: „България-курва тоталитарна”(1997г.), „Красота и устойчивост на греха”(1998г.), „Няма щастливи българи”(2001г.), „Дон Кихот умря” (2003г.), „Песента на кентавъра”(2007г.), „Бяг”(2009г.). Именно те носят не само голямата естетика и показаха майсторството на артиста, но заявяват ангажимента на човека на изкуството с граждански и общочовешки категории.
Спартак Дерменджиев – Парис, През 1981 г. – завършва Националната художествена академия.
Самостоятелни изложби:
2004 г. – „Отвъд портрета“(портретуване пред публика), галерия „Астри“ – София
2003 г. – „Дон Кихот умря“, скулптура, галерия „Икар“ – София
2001 – 2002 г. – „Еротика и грях“, скулптура и рисунки, Сеул – Южна Корея;
2001 г. – Галерия „Възраждане“, Пловдив;
2001 г. – „Няма щастливи българи“, скулптура – портрети, СГХГ;
2000 г. – „Вечен грях“, скулптура и рисунки, Сiteе des arts, Париж;
1999 г. – Галерия 11, София, скулптура и рисунки;
1998 г. – „Красота и устойчивост на греха“, скулптура и рисунки, СГХГ;
1998 г. – Artimpressia, Пловдив; 1997 г. – изложба по време на Международния кинофестивал
„Любовта е лудост“, Варна;
1997 г. – „България – курва тоталитарна“, скулптура и рисунки, Галерия „Стълбата“, София;
1997 г. – АШтргеша, Пловдив; 1996 г. – изложба по време на Международния кинофестивал „Любовта е лудост“, Варна;
1995 г. – Галерия „Тимкомпакт“, Пловдив
Участие в симпозиуми:
1994 г. – Национален симпозиум по живопис – Шкорпиловци;
1989 г. – Национален симпозиум по скулптура, дърво – Ясна поляна 1989 г. – Международен симпозиум по скулптура, камък – Фанано, Италия;
1986 г. – Международен симпозиум по скулптура, камък – Оронско, Полша;
1983 г. – Международен симпозиум по скулптура, камък – Бургас
Награди:
2003 г. – Награда „Икар“ на галерия „Икар“ за най-успешна изложба
2000 г. – Награда на СБХ за работа в ателиетата Site des Arts в Париж;
1998 г. – Награда на СБХ от Националната изложба „Рисунка и
малка пластика“;
1987 г. – Награда за цикъла „Венера“, VII международно биенале на малката пластика, Будапеща;
1985 г. – Награда за скулптура на VII национална младежка изложба за творбата „Разбиване на идолите“
Негови произведения са притежание на НХГ, СГХГ, галерии във Варна, Пловдив, Плевен, Толбухин, Благоевград, както и на частни колекционери в САЩ, Русия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Италия, Холандия, Гърция, Южна Корея и др.
