Библия на възмущението

Вече класическата за модерната драматургия на ХХ-ти век пиеса на Тенеси Уилямс
"Стъклената менажерия" е новата премиера на ТР "Сфумато", която се очаква на 9-ти февруари. Пиесата се поставя в превода на Николй Бинев, под режисурата на Григор Антонов, със  сценографията и костюмите на Ванина Гелева и музиката на младия композитор Христо Намилев.  В ролите ще видим РАДИНА КЪРДЖИЛОВА,РОСИЦА АЛЕКСАНДРОВА,ТОДОР КАЙКОВ
и ТОНИ МИНАСЯН. 



Първият театрален успех на Тенеси Уилямс е „Стъклената менажерия“ (1944), която получава наградата на нюйоркската театрална критика. Силно автобиографична, пиесата гради затворен, но драматично напрегнат свят: неспокойният, търсещ своя път Том, крехката Лора, която живее чрез своята стъклена менажерия, властната, тъгуваща по изгубеното минало Аманда. Считаната за връх в драматургията на Уилямс „Трамвай „Желание“ (1947) му носи първия „Пулицър“. Тук сривът в човешкото общуване е показан в целия му трагизъм: аристократичната Бланш и мачото Станли, капсулирани в собствените им заблуди, самозаблуди и митологии, което в последна сметка води до насилие, лъжа и разпад.

Действието в пиесата “Стъклената менажерия” се развива в средата на миналия век, когато Голямата депресия хвърля милиони американци в нищета и невъзможност да се справят в ежедневната си борба за оцеляване. Героите на Тенеси Уилямс са наранени, очарователни и непрактични като напукани украшения от стъкло. Те търсят спасението си в илюзията за сигурност, която им дават бракът, образованието, работата. Неудовлетворени, преизпълнени с неосъществими амбиции, с огорчение разочарование и усещане за вина, те не успяват да се погрижат един за друг и сами за себе си. Спасението им е в полетата на спомена, в мечтата, в красивите и нетрайни проблясъци на крехка красота, от която спасение няма.



Пиесите на  Тенеси Уилямс  се нареждат сред върховите постижения на американската драма през ХХ век. Пропити от характерната чувствителност на Американския юг, те са белязани и от личните трагедии на своя създател – привързаността му към страдащата от шизофрения сестра, болезнената атмосфера в семейството, собствената му пристрастеност към опиати и алкохол, старанието да крие своята хомосексуалност. Тенеси Уилямс е автор на шедьоври като „Камино Реал“ (1953), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955), „Орфей слиза в ада“ (1957) и „Нощта на игуаната“ (1961). Драмите му са поставяни от режисьори от ранга на Елия Казан, а във филмовите им адаптации участват Кърк Дъглас, Катрин Хепбърн, Джон Малкович, Кийфър Съдърланд („Стъклената Менажерия“), Марлон Брандо и Вивиан Лий („Трамвай „Желание“).

В своите откровени „Мемоари” през 1975 година Тенеси Уилямс пише напълно открито и със солидна доза самоирония за своя хомосексуализъм. В късното си творчество знаменитият драматург се посвещава на изследването на взаимоотношенията между твореца и изкуството. Редица негови камерни пиеси звучат като тъжни, дълбоко изстрадани притчи за творци, които страдат от разхищението на своя талант и загубата на предишната благосклонност на публиката.

Станете почитател на Класа