На 10 ноември Балет „Арабеск” ще отбележи 20 години творческа дейност на великолепната солистка Теодора Стефанова. Фотографът Костадин Чернев ще представи запечатани мигове от танца на Теодора във фотоалбума „Талант и женственост”. След една година отсъствие, през която Теодора стана майка на един прекрасен син, тя отново е на сцената в спектакъла „Дон Жуан” на БорянаСечанова. Трупата ще я поздрави с изпълнението на „Двойнственост” на Лиз Лий.
Теодора Стефанова е родена в София, на 24.09.1970. Завършва ДХУ през 1989. От 1990 до днес е прима на „Арабеск”. Работила е с най-изявените български хореографи, както и с голям брой чуждестранни, между които :Марк Тейлър /САЩ/, Елза Лимбах /САЩ/, Виторио Биаджи /Италия/, Алберто Алонсо /Куба/, Люк Буи /Франция/, Бе Ван Варк /Германия/, Робърт Таниан /Великобритания/, Лиз Лий / Великобритания/ , Роджър Джефри /САЩ/ и пр Гастролирала е в Австрия, Германия, Белгия, Италия, Франция, Корея, Гърция, Испания, САЩ, Югославия, Румъния и др. Те е един от създателите на АМАРАНТ данс студио през 1993. Носител на наградата „Кристална лира” за 1998година.
Първата й професионална и солистична изява е в „Ария –Бах” от спектакъла „Още веднъж за любовта” с хореограф Маргарита Арнаудова. Тя е дълбоко впечатлена от подхода на голямата хореографка. Започва първата репетиция не с движенията, а с разговор за психологията на човека и самочувствието на танцьора. В началото това е като шок за Теодора, като лекуване на психиката. За Маргарита Арнаудова, както разказва самата Теодора е било важно, излизайки на сцената танцьорът да разкрие целия си вътрешен потенциал. От нея научава, че основното за един танцьор е самодисциплината и увереността в себе си, че балетът изисква себеотдаване и че човек трябва непрекъснато да се преодолява.
Маргарита Арнаудова е хореографа, от който Теодора получава неоценим опит и тласък в развитието си. Тя е човека, който винаги е до нея, защото е била свидетел какво е жертвала през целия си творчески път Маргарита, за да запази трупата.
В началото балетът за Теодора е бил преди всичко бясък, красиви костюми и аплодисменти. Но когато започва да се занимава професионално, разбира, че балетът е непрестенен труд, енергия и нерви. Има дни, в които репетира по 9 часа на ден. Този темпоритъм води след себе си много жертви от нейна страна и пропуснати мигове с приятеля й и с близките й хора. Защото танцът за нея е потапяне в друг свят и докато включиш на нормална вълна, вече си заспал от умора.
Балетът, според Теодора, е не само физически труд, но и мисловен. Трябва да проговориш с тялото си. Сега тя не би искала да има тяло на 20-годишна. За онзи момент е направила всичко, което е било възможно с онова тяло. Но зрелостта, която носи тялото впоследствие не би заменила, защото то я провокира и я кара да търси, да върви напред и да твори. Докато танцува Теодора следи с ума си принципа на позите, всеки трепет в тялото, за да стигне посланието до публиката. Защото на сцената лъсват не само талантът и уменията ти, а и интелектът, вътрешната ти красота. Личи дали даваш всичко от себе си за това изкуство, дали си честен към него. Това е най-трудното – да извадиш сърцето си и да го подариш на публиката. И когато усети, че тя я е разбрала, полита от щастие. Пред нейно величество публиката нещата трябва да се изпълняват максимално, перфектно и безотказно.
ТOШЕТО : „ Искам душата да лети...”
"Теодора Стефанова танцува в трупата „Арабеск”. Тя е солистка. Звезда. Твърдението, че в Бьлгария няма звезди, не се отнася за нея. Защото всички, които я познават, които са я виждали да танцува - у нас и извън България, са оставали с неподправеното усещане, че наблюдават изключителен талант, първокачествен и поливалентен, който се определя като привилегия на звездите. Изразът на таланта й е категоричен : изключително тяло, с животинска енергия, магнетична харизматичност и сексуалност, които привличат погледите върху нея, чувствена емоционалност и чувство за хумор, амбициозна педантичност и перфекционизъм в интерпретирането на хореографския текст.
Теодора или Тошето, както всички я наричаме, / за прякора съществува твърдението, че именно той е истинското име на таланта, защото е нещо отделно и различно от персоналитета, подчиняващо се на други закони, логика и пр./ , та Тошето е постоянно жадна за изява. Обича да се показва и да бъде в центъра на вниманието. Да й се възхищават. Да я обожават. В името на това е готова на всичко – целият й живот го доказва. Тя е всеотдаен сътрудникник на хореографа, готова да споделя идеите и съмненията му по време на процеса. Дава идеи. Спори и настоява и обикновено е права в интуитивните си преценки. „ Чуй ме, повярвай ми, че така ще е по- добре....” Винаги съм я слушала с внимание и е било за добро.Талантът е интуиция, която иде „отгоре”...
Когато танцува, тя сякаш носи спектакъла на раменете си. Амбицията й нещата да станат на всяка цена добре, и то не само нейните неща, я превръща в мощен акумулатор на енергия за цялото представление.Тя е първото тяло , което се появява на сцената, за да „ загрява” преди спектакъл.А когато има премиера Тошето пристига още в 12 часа с извинението : „ Не ми издържаха нервите....”Всеотдайността й воюва във всяка изява – публиката трябва да бъде спечелена, ние трябва да бъдем харесани и всички да сме доволни и покрити със слава... Не иронизирам. Без тази вяра, детска, но гениална, творците не биха могли да притежават ранга на звезди...А Тошето го притежава". пише хореографката Мила Искренова
