6 септемри е ден на съединението, на българско тържество.

Днес отбелязваме 126-та годишнината от състоялото се през 1885 г. Съединение на Княжество България с Източна Румелия. От 1878 година, когато българският народ получава свободата си след пет века чуждо подтисничество, до актът на фактическото обединение, двете територии населени с българи копнеят да се видят обединени под името България.

Берлинския договор от 13 юли 1879 година разделя България на две части - автономната провинция на Османската империя Източна Румелия с главен град Пловдив и Княжество България, което до приемане на Търновската конституция от 13 юли 1879 г. е под влиянието на временно руско управление.

Съединението се извършва след серия от бунтове, завършили с военен преврат на 6 септември (стар стил). През нощта срещу датата военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и неговото правителство.

Преди това Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) започва яростна пропаганда чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Особено масово е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на Бузлуджа на 17 юли.

Действията са подкрепени от българския княз Александър I Батенберг. Те обаче не са одобрени от Русия, която не се съгласява с ролята си на обикновен свидетел на случващото се.

Съединението все пак получава международно признание близо седем месеца по-късно, на 24 март 1886 г. с подписването на Топханенския акт. Според договора двете части имат едно правителство, парламент, администрация и армия. Подробност и формалност е това, че българският княз е назначаван от султана на османската империя за генерал - губернатор на Източна Румелия.

Това продължава до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г.

Денят на Съединението на България е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Изображение: "Съединена България" - литография от Николай Павлович