Петър ПЛАМЕНОВ
Според мита вдъхновението винаги има отношение към страха, то е надмогване трасформиране на ужасното, на нечовешкото. Вдъхновението като душевно движение сякаш е обратно на страха - освобождаване, а не приковаване, но вдъхновението е също стихийно и непроницаемо, въпреки това огледалната опозиция, скрива една дълбока нарцистична съгласуваност и зависимост.
Крилатият кон Пегас е образ на волността и творческоското обезумяване също така и израз на дълбоката, почти атавистична жажда по космизиране. Белият хвъркат кон излита от мъртвото тяло, от черната кръв на горгона Медуза, надхитрена с магията на огледалото-себепознанието – излъскания златен щит на героя Персей, който обезглавява чудовището вкаменявало с поглед...
Обуздаването на собствената ни безграничност е истинският ни подвиг и първото ни основание за трансформация от същества на принудата в същества на вътрешната волност.