Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Вече не е странно да посещаваме в София експозиции на едни от най-значимите имена в изкуството и художествената култура на ХХ-ти век като Марк Шагал, Анри Матис, Пабло Пикасо, Савадор Дали, Хуан Миро, както и на сложните провокативни фигури от съвременната арт сцена от началото на ХХІ-ви век – Анди Уорхол, Роберт Индиана, Деймиън Хърст, Христо Явашев, Хънт Слонъм, Джери Снайдер и др.

 

Не е необичайно, защото вече от една година Музейна Галерия за Модерно Изкуство,на Оборище“ 10, открита на 17 декември 2009, вече активно се включва в художествения живот на столицата и страната и оформя чертите на своя характер като изгражда ясна стратегия за динамично културно присъствие. Само до преди година екзотичната сила на тези имена, превърнали се в „икони на модерността”, изглеждаше като мираж на фона на институционалния духовен провинциализъм, чието закъснение в мисленето е с повече от десетилетия, на фона на вечната културна стагнация превърнала се в уравниловка за вкусовете и руинирала интереса на публиката към високите стойности и провокации на модерното и съвременно изкуство.

 

 

Именно Музейната Галерия за Модерно Изкуство привнася живителна струйка въздух в застоялата атмосфера на месния ни битовизъм и успява само за година с почти ежемесечни прояви да представи пред родната публика, и при това напълно безплатно, оригинали на тези знаменити културни фигури. Чрез съвместното си сътрудничество с национални институти като Националната галерия за чуждестранно изкуство, както и в партньорството с Министерството на културата Галерията успя само за няколко месеца да се превърне в център на дискусии и оживени значими събития. Чрез иронични PR стратегии смогна да разбуди съня на „интелектуалците”, често отказващи пряк дебат със скоростта на съвременните арт тенденции.

 

 

И така само за година Музейна Галерия за Модерно Изкуство представи уникалната колекция сериграфия на портрети на Анди Уорхол на кинолегендата Мерлин Монро, да организира гостуване на абстрактния постекспресионист Хънт Слонъм, да покаже скандалните точки на Деймиан Хърст или неговата гарафика с диамантен прах „Victory over Death”, за направи достъпни великолепните камерни произведения на Пикасо, Дали и Шагал, както и да състави техни презентации на оригинални тематични серии на тези велики творци.

 

Знаменателно остана и откриването на галерията, на което лично присъства внучката на Пикасо, Диана Пикасо. Нейната книга “Pablo Picasso: Art Can Only be Erotic”, разкрива тайни от интимния свят на художника, но отразени в изящни еротични творби с камерно звучене, които разбиват монолитността на мачиския образ на Пикасо, за сметка на усещането за деликатност, наслада и дори нежна емоционалност. В емблематичната експозиция писъстваха произведения от най-известна серия от еротични графики на Пикасо - Vollard Suite, както и графики от късния период - Серията 347 Series.

 

 

 

 

Салвадор Дали е представен чрез оригинални литографии от сериите „La Conquete du Cosmos" и от „The Divine Comedy", цикъл, посветен на едноименната творба на Данте Алигери. Забележителната серия от 24 оригинални цветни литографии, рисувани по библейски сюжети на Марк Шагал, с характерния му лирико-магически привкус на стила, превърнал го в един от предшествениците на сюрреализма, са част от настоящата празнична експозиция, която включва и литографии с библейски мотиви и на дръзкия Салвадор Дали, за когото библейския мотив е тълкуван като част от вътрешната история на личното съзнание, което чрез хипнотичната си откровеност достига до неразрешимите въпроси за началата на съществуването.

 

 

Постоянната експозиция на галерията съдържа преди всичко графични творби, литографии и др. сериини техники, част от които са и притежание на колекции на такива световно известни музеи като този на Пабло Пикасо в Париж и Барселона, на Дали в Испания и САЩ, на Миро в Барселона, прочутите Метрополитън, Музея за модерно изкуство, Уолхол Музеум, Д'Орсе и Тейт в Лондон и др. В нея са и няколко изящни образци на неудържимия стихиен темперамент на Хуан Миро - серията от цветни литографии La Melodie Acide.

 

 

 

Тук са и част от проектите на световно признатият концептуален артист от български произход Христо Явашев-Кристо за две от най-прочутите му инсталации, съвместно дело със съпругата му Жан-Клод - „Портите" ( The Gates), от Central Park в Ню Йорк и „Чадърите". „Портите" е екстериорна ландшафтна инсталация създадена през февруари 2005 год., в която 7503 парчета оранжев плат са монтирани по протежението на 23 мили из алеите на парка, движени от ветровете. Тази творба предизвиква невероятен фурор и привлича над пет милиона наблюдатели. Докато „Чадърите" от 1991 год. отново екстериорна ландшафтна инсталация се състои от хиляди жълти и сини чадъри, подредени в специфичен ритъм върху огромна площ в Япония и Калифорния.

 

 

През новия сезон на 2011 г. Музейната галерия ще налага и още един нов експозиционен хоризонт към следвоенното и съвременно американско изкуство, както и поглед към утвърдените имена на българското съвременно изкуство - Павел Койчев, Хубен Черкелов, Греди Асса и др.

 

 

Уникалната културна мисия на галерията се простира не само в България, но и на територията на цяла Източна Европа, където е единствена по рода си – функционираща едновременно като музейно средище и активна галерия, представяща на регионалния пазар произведения с музейно качество на достъпни цени. По този начин ценителите могат да отсяват качеството и да изграждат меценатска и колекционерска стратегия за своя вкус. Затова и Музейна Галерия за Модерно Изкуство се ангажира с осъществяването на образователни курсове и семинари, водени от арт-експерти, асоциирани към големите аукционни къщи за изкуство като Christie’s и Sotheby’s или към най-престижните университети в света за изящно изкуство - Харвард, Йейл, Принстън, Оксфорд, Кеймбридж, Сорбона и Хайделберг.

 

 

Изкуството е духовна, нравствена и екзистенциала опозиция на властовото безумие и своеволието на културните реформатори, алтернатива на консуматорското затъпяване, защото обръща погледа навътре към ценността и смисъла, към човешкото. Покрай кръстоносния поход срещу културата у нас от страна на обезумелите и опиянени от силата си политици Музейна Галерия за Модерно Изкуство показва един друг, и при това успешен, модел, който просвещава и утвърждава духа. Нужно ли е непрекъснато да се напомня специфичната ролята на изкуството, което не просто е социален буфер срещу агресията и жестокостта, безгрижна сфера на свобода, но и буфер срещу саморазрушителните стихии вътре в самия човек.