Тримата магистрати от Софийския апелативен съд (САС), решили да освободят предсрочно от затвора австралиеца Джок Полфрийман, излязоха със становище по казуса, в което обясняват причините за решението си.
Председател на съдебния състав е Калин Калпакчиев, а членове са Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. В началото на становището си те обясняват, че правят уточнението, защото съзнават, че обществото следва да бъде информирано за позицията на съда, чиито процесуални действия трябва да бъдат поднесени на достъпен и ясен език.
Институтът на условното предсрочно освобождаване e уреден в почти всички правни системи по света. Той не е инструмент нито за преразглеждане на влязлата в сила присъда, нито за редуциране на наложеното с нея наказание. Единствената му легитимна цел е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи докрай определеното с присъдата наказание, като му бъде определен изпитателен срок, обясняват магистратите от САС.
Условно предсрочно освобождаване може да се постанови по отношение на осъден за всяко престъпление независимо от неговата тежест и вид (с изключение на доживотен затвори и доживотен без замяна). На първо място, осъденият трябва да е изтърпял фактически половината от наложеното му наказание, а в случаите на рецидив – 2/3 от него.
Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото. Когато не се установява риск за общественото спокойствие и са налице убедителни данни за поправяне на осъдения, които не подлагат на съмнение успешното реализиране на целите на наказанието спрямо него, то съдът е длъжен да съобрази тези обстоятелства.
По делото за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман спорно е било единствено дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Съдът е приел, че това е така, защото при престоя си в затвора осъденият е имал 12 награди. Освен това всички дисциплинарни наказания, които са му наложени, са били заличени по силата на закона (чл. 109 от ЗИНЗС) или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация.
Полфрийман е участвал активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование, допълват съдиите.
Те отчитат и че австралиецът е подпомагал пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани, полагал е труд, включително (по негова инициатива) без да получава възнаграждение за това.
Регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза, а от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности.
Същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си", посочват тримата магистрати. Те са взели предвид и факта, че полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е преведено по сметка на пострадалите лица.
"При тези данни, съдържащи се в личното досие на осъдения, и позоваващи се на информация от затворническите власти, които са имали най-пряк досег с него в периода на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че по време на изтърпяване на наказанието е настъпила промяна у осъдения, която е изпълнила втората предпоставка по чл. 70 от НК", допълват магистратите.
"Съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, ако цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е било положително", се казва още в становището.
Практика на съдилищата по сходни или близки хипотези показва, че прилагането на института на условното предсрочно освобождаване в конкретния казус и по отношение на конкретния лишен от свобода не е прецедентен случай. Производството по делото е протекло в три публични съдебни заседания. Крайният съдебен акт също е бил обявен публично, като пълният му текст бе публикуван по-рано днес и може да бъде открит в сайта на съда.
През юли 2011 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъди Полфрийман на 20 години затвор, но той е в ареста от декември 2007 г., когато след спор и сбиване уби студента Андрей Монов и рани Антоан Захариев в центъра на София.
Пред съда Полфрийман е заявил, че има осигурена работа както в Австралия, така и в България. Без значение дали ще остане в страната той твърди, че иска да продължи дейността си като част от Българското затворническо дружество и да инициира реформи в институциите и най-вече в системата на затворите, като посочва, че това се е превърнало в негова "страст".
Решението на съдиите предизвика въпроси, коментари и реакции както от близките на пострадалите, така и от премиера Борисов и представители на няколко политически партии.
Преди месец, когато Полфрийман отново поиска да излезе предсрочно от затвора, адвокатът му Калин Ангелов обясни, че той е подавал много жалби, но не е използвал физическо насилие, а е търсил правата си по законов начин, но бил наказван.
В затвора той стана председател на затворническо сдружение, което се бори за правата на лишените от свобода. Заради тази му инициатива неговата сънародничка Каролайн Стейпълс го номинира за "Човек на годината" в класацията на Българския хелзинкски комитет (БХК), което предизвика обществен скандал и правозащитната организация оттегли номинацията му.
Преди години австралийските власти поискаха Полфрийман да бъде трансфериран в родината си, където да изтърпи остатъка от присъдата си, но главният прокурор Сотир Цацаров отказа, като се мотивира, че тогава осъденият е извършвал множество груби нарушения на правилата и многократно е бил наказван в затвора.
Източник: "Дневник"