Райко Байчев
Ана Михова

Промените в НПК бяха върнати за преразглеждане в Народното събрание, след като президентът Георги Първанов им наложи очаквано вето вчера. Държавният глава оспорва два текста. Единият е този, с който се дава възможност да се назначи резервен защитник на обвиняемия, а другият – да може да се издава осъдителна присъда само от доказателства, получени от СРС, и показания на анонимни свидетели.
Промените бяха приети на 25 март след скандални дебати, при които депутатите от БСП и ДПС напуснаха залата.
Президентът мотивира върнатия текст за резервния защитник така: „Тази промяна противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право “да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”. Първанов отбелязва още, че уредбата не кореспондира и с член 98 от НПК, според който защитникът има задължението да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. „Така се нарушава сериозно правото на защита на обвиняемия и равенството на страните“, мотивира се държавният глава.

Справедливостта на процеса – под съмнение

За втория оспорван текст президентът Георги Първанов посочва, че косвените доказателствени средства, като СРС и таен свидетел, не могат да бъдат единствено основание за осъдителна присъда, защото се поставя под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал. Според държавния глава фактите, които са установени с такива средства, трябва да се подкрепят задължително и с други доказателства. Освен това „не е взета предвид вероятността, при която свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който присъства по СРС, при което ще има привидно наличие на два отделни източника“, се казва още в мотивите.
Първанов мотивира ветото с това, че приетите промени „крият риск от съдебни грешки и осъдителни присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и пораждат опасения за ограничаване на правата на гражданите.“

Реакциите

„Текстът за служебния защитник трябва да се прецизира, за да не се стигне дотам някой да бъде осъден незаконно“, коментира премиерът Бойко Борисов. Той допълни, че ветото на президента ще бъде разгледано внимателно и някои текстове ще се коригират, за да са спокойни гражданите. „Говорих с г-жа Цачева и други колеги от Народното събрание. Ще се отнесем сериозно и писмено ще кажем какво приемаме и какво не от критиките на президента”, каза още премиерът. И добави, че през последните 20 години никой не е осъден незаконно, особено от средите на организираната престъпност.
„С наложеното вето президентът потвърждава, че е възприел нашите тези“, коментира депутатът от БСП Антон Кутев. „Поправките действително са противоконституционни. Но ние ще настояваме да отпадне още един текст – с гласуваните поправки отпадна правото на обвиняемия да поиска вкарване на делото в съда, ако изтекат повече от 2 години от започването му. Ако мнозинството не се съгласи с отмяната на тези промени, ще сезираме КС“, добави Кутев.
Според червения депутат тези промени в НПК превръщат полицията в „политически инструмент“.
„Президентът започна да се изживява като цар. Изобщо няма основание да се пипа НПК“, коментира Павел Шопов от „Атака“.
„РЗС първо настояваше да се наложи вето на промените в НПК. В ГЕРБ има огромен дефицит на експерти и качествени юристи, а пък да не говорим за истински законодатели. Трябва да се сезира КС, ако този безумен НПК не бъде променен“, коментира лидерът на РЗС Яне Янев.
„Очаквахме да се наложи вето. Надявам се разумът да надделее и ГЕРБ да не прегласува в същия вид тези два спорни текста“, заяви за „Класа“ депутатът от ДПС Четин Казак.
„Одобрявам наложеното отлагателно вето, защото цялата правозащитна общност остро реагира срещу тези два текста, още докато те се обсъждаха в правната комисия на парламента и Министерството на правосъдието“, коментира пред „Класа“ адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейската интеграция и правата на човека. „ Ако промените оцелеят въпреки президентското вето, ще се създадат нови предпоставки за системни и повтарящи се нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и за нова вълна от осъдителни решения срещу България“, добави той.