Райко Байчев

Показанията на таен свидетел и доказателства, получени след използването на специални разузнавателни средства, ще бъдат достатъчни, за да може съдът да произнася присъда. Това гласят промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети вчера окончателно на второ четене след дълъг и скандален дебат в парламента. Досега обвинението и присъдата не можеха да се основават само на СРС, като и само на СРС и показания на тайни свидетели.

Отпорът

Промените предизвикаха сериозен отпор от страна на опозицията. От парламентарната трибуна депутатът на социалистите Янаки Стоилов обяви, че комбинирани двата метода се превръщат в опасни и застрашават демократичните устои в страната. „Това е много опасен текст, който дава възможност за неограничени злоупотреби. Така процесът няма да се развива при равностойни условия за обвинението и защитата. Мая Манолова от БСП заяви, че с приемането на тези промени 41-вото Народно събрание се превръща в 41-во РПУ и, че България постепенно се превръща в полицейска държава. БСП и ДПС се обявиха и срещу въвеждането на фигурата резервен защитник за тежките наказателни дела, който ще замества адвоката, ако той отсъства. Според опозицията „резервният защитник“ ще доведе до сериозни разходи на държавата, а и ще завалят редица дела в Страсбург, тъй като обвинението ще може да назначава адвокат на обвиняемия. Депутатите от БСП и ДПС напуснаха пленарната зала и мнозинството само прие предложените промени.

Защитата

Промените бяха защитени от лидера на ДСБ Иван Костов. „Много често най-тежките престъпления например издаването или поръчването на изпълнение на смъртна присъда от мафиотски бос към съответните изпълнители надолу става еднократно. От тази гледна точка използването на СРС е безалтернативен източник на доказателство. Същото е и при даването на подкуп, това е единично явление“, заяви Костов.
Въвеждането на резервния защитник бе защитено от правосъдния министър Маргарита Попова, която взе участие в дебатите. "Резервният защитник ще се появи в изключителни случаи, по тежки дела, когато има опасност делата да бъдат блокирани, когато някой се опитва да злоупотреби с дела, за да наруши обществения интерес, и когато някой иска да защити правата на обвиняемите за сметка на интереса на пострадалите", каза тя.
Друга промяна в НПК е премахването на нормата, която дава защита на обвиняемите срещу прекаленото протакане на разследванията от страна на прокуратурата. В сега действащия закон обвиняемите по тежки престъпления имат право да поискат вкарването на делото в съдебна фаза, ако разследването продължи повече от две години. Премахването на нормата бе подкрепено само от ГЕРБ, а Синята коалиция и „Атака“ бяха против, но от партията на Борисов успяха да прокарат текста, тъй като ДПС и БСП вече бяха напуснали залата.

---

РЗС поиска от президента вето над закона

---

От "Ред, законност и справедливост" призоваха вчера президентът да наложи вето върху приетите на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
От партията припомнят, че и ВКП, и ВКС са имали много сериозни забележки към законопроекта на ГЕРБ. "Всичко това ни дава повод и основание категорично да се разграничим от приетите промени в НПК. Защото те влизат в остра колизия с някои принципи на наказателния процес, които се прилагат в съвременното европейско право в продължение на вече трето столетие", се казва в декларацията на РЗС.