Ръководителят на Постоянното представителство на България в ЕС Бойко Коцев е роден на 18 юни 1956 г. в София. Експерт по международно право и европейска интеграция със специализации в Хага, Женева и Лондон.
Заместник-министър на вътрешните работи е от 2001 до 2007 г.
Ръководител на преговорния екип за присъединяване на България към ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Ръководител на преговорния екип за присъединяване към НАТО в областта на сигурността.
Заместник-директор и началник отдел „Отношения България-ЕС” в дирекция „Европейска интеграция“ в МВнР от 1998 - 2001 г.
Заместник-ръководител на мисията на Република България към Европейската общност в Брюксел от 1995 – 1998 г.
Отличия: Върховен офицер на Ордена за заслуги към френската република, Върховен офицер на Ордена на Леополд Втори на Кралство Белгия, Върховен офицер на Ордена за заслуги на Кралство Норвегия.  

- Междинният мониторингов доклад за България на ЕК по правосъдие и вътрешни работи трябва да бъде представен днес. Очаквате ли от него някакви изненади, или всичко, за което обикновено ни критикува Брюксел, ще бъде преповторено?
- Междинният доклад има за цел да предостави актуалната информация за случилото се през последните месеци, докато анализът и окончателните оценки ще бъдат направени в годишния доклад през лятото. В този смисъл изненади няма да има. Това, което може да се очаква, е да бъде дадена положителна оценка на политиките на правителството и първите му действия в областта на борбата с корупцията, организираната престъпност, защитата на изразходването на средства от еврофондовете и в същото време да се посочи, че конкретни убедителни резултати трябва да бъдат представени преди летния доклад. Очаква се сега да бъде подкрепено правителството, за да продължи безкомпромисната му борба с корупцията и организираната престъпност.

- Забелязвате ли на срещите с евродипломати някаква промяна в отношението към България, откакто на власт е кабинетът на Бойко Борисов? Тук се говори за възстановяване на доверието, как се усеща то?
- Бих казал, че България с всяка изминала година се вписва все по-добре в общото европейско семейство. Истината е, че за част от държавите членки бяхме много малко познати и въпрос на партньорски диалог и време е да изградим взаимоизгодно сътрудничество и да затвърдим доверието към нас. Сегашното правителство се ползва с много голямо доверие на европейските институции и партньорите ни в ЕС . Провеждането на политики в области, които особено много вълнуват ЕС, като борбата с корупцията, контрола върху евросредствата, борбата с организираната престъпност се посрещат със задоволство в Брюксел. Самият премиер изгради много добри лични контакти с Херман ван Ромпуй, Йежи Бузек, Жозе Мануел Дурау Барозу, лидерите на Германия, Великобритания, Франция, Испания, Италия, и то на базата на честни открити отношения и конструктивен диалог. Бързам веднага да кажа, защото е много типично за мисленето на южните нации и ние не правим изключение, че когато премиерът има много добри отношения, можем по-лежерно да се отнасяме към спазването на общите стандарти и критерии. Не е така. Уверявам ви, че 24 000 служители в ЕК са еднакво критични и взискателни към всички, не само към България, но и към старите страни членки.

- Новите страни членки, сред тях и България, настояха разпределението на местата в дипломатическата служба на ЕС, ръководена от Катрин Аштън, да става по географски принцип, за да няма ощетяване. Колко места ще има за България, на какви нива и как вървят преговорите?
- В момента върви процесът на изграждането на службата. Още няма пълна яснота за конкретните бройки, за структурите и за компетенциите. Ние участваме пълноценно в дискусиите. Общото разбиране на всички страни членки, разбира се, и на комисията, и парламента е, че трябва да се търси оптимален баланс между численост и качество. Стремим се към
пропорционално представяне на различни нива и това не е самоцелно, а на основата на конкретни териториални и национални тематични приоритети. Това, което сме идентифицирали като приоритети и интерес за нас, е участието на български експерти по Западните Балкани, източното направление на европейските политики и съседство, региона на Черно море, общата политика за сигурност и отбрана, Близък изток. Там, където ние бихме имали обективна принадена стойност. Работният график за създаване на службата е до края на април. Всички страни членки казват, че трябва да се придържаме към тази дата, но не за сметка на качеството, и ако е необходимо, ще се работи още и след този срок дори до юни. Принципът на географското разпределение е един от основните принципи, залегнал при формиране на тази служба, и ние можем да разчитаме според мен да получим между 8 и 18 места. Ако сме в състояние да предложим добри и конкуриращи се експерти.

- Задачата да се убеди финансовият елит на ЕС, че трябва да влезем в чакалнята на еврозоната, ли е в момента основният приоритет на дипломатическата мисия, която ръководите?
- Това е един от приоритетите ни сега и по него работят всички нива на държавната администрация, вкл. и постоянното представителство. Но има и други приоритети, като присъединяването ни към Шенген и усвояването на евросредствата. В момента в Брюксел голяма част от вниманието е фокусирано върху приемането на новата икономическа стратегия на ЕС за следващото десетилетие, мерките за борба с климатичните промени и прилагането на Лисабонския договор.
Влизането ни в ЕRМ 2 е много важно главно за икономиката ни. Безспорно ние имаме една много добра фискална политика, показателите ни са много добри.
В същото време обстановката в ЕС не е много благоприятна. Всички са страшно предпазливи предвид цялостната ситуация в момента в ЕС. Завишеният общо за съюза 7% бюджетен дефицит, това, което се очаква да стане в страни - членки на еврозоната, като Португалия, Испания, вече случилото се в Гърция, всичко това е много неблагоприятно за нас. Ние полагаме всички усилия и очакваме решаващата за нас оценка на ЕК по конвергентната програма, която ще излезе през април-май. Разбира се, трябва да поддържаме много тесен диалог и с ЕЦБ, защото тя има ключово значение за приемането ни в ЕRМ 2. Политиката, която провеждаме, и Маастрихтските критерии, които постигаме, ни дават пълно основание да искаме да влезем в този механизъм.

- Откъде идва най-силната съпротива?
- Тя идва от общото икономическо състояние в Европа и на страните членки. В този механизъм участват 4 държави и ценното е, че ако България се присъедини към този механизъм, ние ще внесем стабилност, успокоение. Напрежението на икономиките в тези държави и на страните в еврозоната, кара и ЕЦБ, и държавите членки да бъдат много внимателни и предпазливи.

- Как мисията ви работи с българските институции? Бавят ли се писма, реакция или мнения, от които зависи движението на европари?
- Може да се каже, че мисията е авангард на държавната администрация в Брюксел. Има разработен механизъм. Постоянното представителство връща информацията в рамките на 24 часа. Взаимодействието е добро. На база на ежедневната комуникация ние сме в състояние по ключово важни въпроси да вземем активна позиция и да отстоим националните интереси. Тук има представители на всички министерства и ведомства, което улеснява връзката. Ние, като изнесен пост на държавната администрация, правим първоначалния анализ и конкретни предложения при изработване на позицията. Честно ще ви кажа, че досега не сме пропуснали срокове заради проблеми на администрацията, но много често има моменти на напрежение. В постоянното представителство има видеоконферентен център и когато трябва бързо да се изработи някаква позиция, се свързваме директно с министерствата в България.

- Какво става с тези 300 млн. евро, които председателят на ЕК Жозе Барозу отдавна каза, че ни се дават за компенсация за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. 225 млн. от тях са още в Брюксел и като че ли има проблем за тях?
- Всичките 300 милиона са все още в Брюксел. И ще останат тук до приемането на регламента за тяхното предоставяне. Той е необходимата правна база, за да може предвидените 75 милиона в бюджета за 2010 г. да бъдат предоставени на българската страна. Регламентът бе представен от ЕК миналата година през октомври, минаха първите дебати в работните органи на съвета, на основата на този дебат бяха предвидени 75-те милиона в бюджета. Процедурата изисква това, което преди се наричаше консултационна процедура, сега съгласно договора от Лисабон е междуинституционална незаконодателна процедура. Затова трябва да се произнесе по този регламент и ЕП. Има една резолюция, съдържаща някои допълнения към първоначалното предложение на комисията. Те нямат задължителен характер. Аз констатирам пълно разбиране от всички страни членки, вкл. от ЕП, че това е една проява на солидарност и еднакво третиране на България като Словакия и Италия. Ние стриктно изпълнихме условията на ЕС, като спряхме 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“ и икономиката ни бе изправена пред тежко финансово предизвикателство. Срещам засега пълно разбиране и очаквам да бъдат подкрепени нашите усилия за безопасно извеждане на реакторите от експлоатация. Знаете, че със спирането на 4-те блока ние загубихме 31 г. експлоатационен период. В тези 31 г. ние можеше от производството и продажбата на тока да акумулираме нужните финансови средства, за да финансираме извеждането от експлоатация. Преждевременното извеждане ни поставя пред много трудно положение. Очаквам на пленарната сесия ЕП да вземе решение и преди летните ваканции съветът да приеме регламента за предоставяне на парите.

Интервюто взе Надя Илиева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.