Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. На евроизборите през юни 2009 г.е избран за евродепутат от БСП. В периода 2005-2009 г. е министър на външните работи. От 2002 г. до 2005 г. е секретар по икономическите въпроси в президентството. Народен представител е в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Завършил е „Международни икономически отношения“ в УНСС.

- Г-н Калфин, как ще коментирате размразяването на еврофондовете за България? Ще успее ли страната ни да повиши капацитета си за усвояване на средствата и може ли да се разчита на осезаемо противодействие срещу икономическата криза благодарение на тях?
- Размразяването на европейските фондове означава, че съответната част от администрацията си е свършила добре работата, за което трябва да бъде поздравена. Крайно време е да разберем, че процедурите по европейските фондове са пределно ясни и не се влияят от политически мотиви. Политическата ориентация на правителството няма никакво значение. Важна е компетентността на администрацията. Доказателство за това е, че основната част от спрените средства по предприсъединителни програми бяха възстановени преди или малко след изборите, за което правителството трудно може да си припише някакви заслуги. Наскоро получихме и одобрение по седемте оперативни програми, което е много добра новина. Трябва обаче да знаем, че това не е нито първата, нито последната крачка, за да получим европейски средства - това е един от поредните етапи. Надявам се с натрупването на опит да ставаме все по-добри при усвояването на европейските средства. На тях трябва да гледаме като на временна помощ, с която страната ни да навакса по-бързо изоставането от средните европейски равнища, а не като на постоянна субсидия. Европейските средства са важни, но не можем да разчитаме само на тях - без допълнителни инвестиции и средства от българския бюджет, европейските фондове няма да постигнат чудеса.

- Какви са отзивите в ЕП за работата на българския еврокомисар Кристалина Георгиева? Алиансът на социалистите и демократите в ЕП беше сред най-острите противници на провалената кандидатура на Румяна Желева, отшумя ли скандалът около страната ни?
- Г-жа Георгиева е все още в самото начало на мандата си и работата й все още не може да бъде оценена. Това, което мога да кажа, е, че тя се представи много добре на изслушването в ЕП и спечели много симпатии на своя страна. Оттук нататък тя ще трябва да затвърждава и развива добрата представа за себе си. Мисля, че трябва да приключим въпроса с неудачното представяне на г-жа Желева, като запомним урока, който беше даден - националните ни критерии трябва да са високи и да съответстват на европейските. За пореден път се убеждаваме, че това е и в интерес на всички български граждани. Оказа се, че можем да се представим добре, но остана въпросът дали трябваше да изпиваме горчивата чаша преди това.

- Какъв е отзвукът в европейските институции за акциите срещу организираната престъпност у нас? Повишава ли се доверието в съпротивителните сили на властта срещу мафията?
- Правителството очевидно демонстрира висока активност в борбата с престъпността. Това се оценява както от чуждестранните ни партньори, така и от българските граждани. Същевременно не един път ни се повтаря, че са важни резултатите. В смисъл, че се очакват присъди и пресечени корупционни и други престъпни практики. Учудвам се на лекотата, с която членове на правителството говорят пред чуждестранните си партньори колко корумпирана е България. Тези хора не разбират, че този етикет се пришива и на тях, а освен това ще има дългосрочни негативни последици за страната ни. Имам известен опит в международната политика, но не съм чувал действащ премиер или министър да говори за това колко корумпирана е страната му. Така че предстои да видим дали показните полицейски акции са само пушилка, от която нищо не следва, или ще имат някакъв смисъл. Само да не си мисли някой, че ще въвежда полицейщина в законодателството или в съдебната система - това просто ще бъде недопустимо.

- Как приемат вашите партньори от Алианса на социалистите и демократите законодателните инициативи у нас като тези за промените в НПК? Споделят ли левите партии в Европа критиките срещу настоящето правителство у нас, че превръща България в „полицейска държава“?
Точно това имах предвид. Не само европейските социалисти, но всеки европейски демократ ще се противопостави на промени в законодателството, които изкривяват наказателния процес, нарушават правото на защита, пренебрегват презумпцията за невинност. Вземам за пример промените в Закона за електронните съобщения. При него гражданското общество победи и не позволи на МВР да нарушава основни права на гражданите и да се пъха произволно в личната кореспонденция и телефонните разговори. Но каква е практиката в други страни? Преди дни Конституционният съд в Германия задължи интернет доставчиците да изтриват информацията от личната кореспонденция. У нас е обратното - законът ги задължава да я пазят и да я предоставят на МВР по сравнително проста процедура. Кой ще носи отговорност за възможните злоупотреби? Съгласни ли са българските граждани да участват в една непрекъсната сапунена опера, организирана от властта? Или ще приемем за нормално, когато един министър обявява български граждани за виновни и даже определя присъдите? А ако след това въпросният гражданин се окаже невинен, ще получи ли поне извинение? Някои така и не могат да разберат, че министър е преходна длъжност.

- Във връзка с разширения обем на работата на ЕП след приемането на Лисабонския договор беше увеличен щатът на сътрудниците на евродепутатите. Одобрявате ли раздуването на и без това тромавата европейска администрация и самият вие увеличихте ли екипа си?
- Лисабонският договор разширява значително правата на Европейския парламент. Това е добре, защото е единствената избрана и контролирана от гражданите институция в съюза. Съответно необходимо е увеличаване на експертната подкрепа на парламента. Това увеличение обаче е минимално, с него ще се подпомогне работата на депутатите и способностите им да поемат повече конкретни ангажименти към своите избиратели. Освен това, както и досега, разходите за администрация в Европейския парламент ще бъдат 20% от общите разходи за администрация. Както виждате, това съвсем не е най-разточителната институция. Аз самият работя с минимален екип, имам високи изисквания към хората в него и доколкото все още не е заработил пълноценно офисът ми в България, предстоят още няколко назначения.

- Предстоят местни и президентски избори у нас през 2011 г. Бихте ли се завърнал в националната политика?
Аз не си представям, че съм извън националната политика. Работя за България, изпълнявам ангажиментите си към моите избиратели в България и защитавам техните интереси в една важна за тях институция. Почти всяка седмица съм по няколко дни в България, следя в детайли политическите и икономическите процеси и непрекъснато работя за страната си и нейните граждани - за повишаване на техния авторитет и влияние върху европейската политика.

- Получавал ли сте предложение да оглавите нова формация у нас, създадена по инициатива на президента Георги Първанов? Как бихте погледнал на подобна възможност?
- Поддържам редовни контакти с господин президента и с неговата администрация, но досега не съм чувал от тях, че създават каквато и да било партийна формация. Мисля, че за всички е очевидно след повече от 6 години на този пост и след два успешни избора, че президентът Първанов не се занимава с партийно планиране, а се стреми да мобилизира знанията, уменията и компетентността на България, да ангажира гражданското общество в процеса на правене на политика. Намирам това за изключително разумно и се включвам там, където мога да бъда полезен - основно в икономическите и външнополитическите теми. Мисля, че левицата в България има бъдеще и то не е свързано с партийно инженерство и създаването на нови партии, а с привличането на гражданското общество и създаването на среда, която да привлича хората със социално отговорно и солидарно мислене. Впрочем винаги съм бил убеден в това.


Интервюто взе Мария Матеева, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.