От две години депутатите заседават в бившия Партиен дом, върху който има останки от комунистически герб. През 2023 г. Росен Желязков – тогава шеф на парламента, каза, че гербът ще се махне. Сега става ясно, че е трябвало само да бъде покрит. Но планът е пропаднал, за да не се наруши „естетиката“.
Пролетта на 2024 г. Народното събрание (НС) търси фирма, която да покрие комунистическия барелеф върху бившия Партиен дом на Българската комунистическа партия (БКП) в София.
От септември 2023 г. там заседава българският парламент и много хора смятат за неуместно и дори незаконно върху сградата още да има символи от комунистическия режим. През 2000 г. този режим е обявен за престъпен със закон.
Отдавна има идея барелефът да се премахне напълно и на негово място да се появи държавният герб на България. Въпреки това през 2024 г. се търси вариант само да се постави предпазна мрежа или винилово пано върху комунистическия герб. Дори е избрана фирма, която да го направи.
Но процесът спира дотук, защото според Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) покриването на герба е „необосновано“. Институтът казва, че автентичният вид на сградата трябва да се запази, защото е „ярък пример“ за тоталитарно строителство, а гербът – въпреки че е частично счупен и зачистен, има „важна роля в цялостната ѝ естетика“.
одина и половина по-късно няма сериозни стъпки за премахването на барелефа и тепърва ще се пуска нова поръчка за извършване на „конструктивно обследване“.
Всичко това стана ясно от отговори на администрацията на НС до Свободна Европа.
В тях се вижда разминаване с плана, който беше начертан през 2023 г. от тогавашния председател на НС, а днес премиер – Росен Желязков от ГЕРБ. Тогава той потвърди пред Свободна Европа, че е започнал процедура за премахване на комунистическия герб от фасадата на бившия Партиен дом.
Сградата на бившия Партиен дом
Още през 2020 г. експерти пишат становище с указания как гербът да се демонтира, какво скеле и какви кранове да се ползват и дори колко ще струва всичко.
Въпреки това през 2023 г. Желязков каза, че първо ще се направи конструктивно обследване, за да се види как гербът е закрепен, а после ще се изготви проект за демонтирането му и ще се мисли какво да бъде поставено на негово място.
Две години по-късно и близо 35 след края на комунистическия режим, това не е направено.
Ще бъде покрит, ама друг път
През 2023 г. в НС е създадена работна група с представители на Министерството на културата, Столичната община и други институции. Задачата ѝ е да планира премахването на останките от комунистическия герб.
След редица експертизи, проучвания на чертежи и заснемане на герба с дрон групата решава, че намеси по архитектурата на фасадата трябва да се правят само след още по-задълбочено обсъждане. Затова се спира на варианта за временно покриване вместо пълно премахване.
През март 2024 г. НС обявява обществена поръчка на стойност 12 хил. лева за поставяне на предпазна мрежа пред герба. В края на май е избрана фирма изпълнител – „Фрибул ООД“, която е единственият кандидат.
Следва съгласуване с НИНКН. Според отговорите на НС, институтът е против покриването на герба, тъй като бившият Партиен дом е „ярък пример за архитектурата на тоталитарното строителство през 20. век“.
„Барелефът на сградата е част от характерните за строителния период декоративни елементи, (...) играе важна роля в цялостната ѝ естетика и покриването му представлява по същество поставяне на нова декоративна структура върху автентичен художествен елемент“, който ще промени външния облик на сградата, става ясно от отговорите.
Свободна Европа потърси оригиналното становище от НИНКН, но още не го е получила.
Според бившия депутат от „Реформаторския блок“ Петър Славов, който отдавна настоява за премахването на герба, този отговор е „подигравка“, тъй като значителни части от барелефа – петолъчката, сърпът и чукът, са отчупени и изчегъртани, а в този вид той няма особена стойност, която да се пази.
Бившият Партиен дом няма и статут на недвижима културна ценност. Намира се на територията на групова такава, но от друга епоха – античния комплекс „Сердика“. Включен е в Европейския културен маршрут. Изглежда, че това също е повлияло планът с покриването на комунистическия герб да пропадне.
И все пак – ще махнат ли герба
Тази година работната група е обсъждала „друга концепция за архитектурно-художествено оформяне“ на фасадата. Според нея е нужен „по-толерантен подход“, а барелефът трябва да се „синхронизира“ с националните символи на държавността.
Не става ясно какво точно означава това – да се махне ли изцяло комунистическият герб, или само да се промени, така че да инкорпорира държавния. Или пък държавният да се постави върху останките от комунистическия.
От администрацията на НС казват, че предстои обществена поръчка за „идеен проект“ за въпросното „архитектурно-художествено оформяне“. Но преди това ще има друга поръчка – за извършване на конструктивно обследване на фасадата на бившия Партиен дом.
Това – по думите на Желязков от 2023 г., трябваше да е започнало още преди две години. А дори по-рано – през 2020 г., архитект и двама инженери са направили оглед на герба и са дали съвсем конкретни насоки какви стъпки да се предприемат за демонтажа му и колко се очаква да струва.
Свободна Европа изпрати допълнителен въпрос до НС дали такова конструктивно обследване е правено и преди, но до редакционното приключване на работата по текста не получихме отговор.
Също през 2020 г. трима депутати от 43-ото НС – Мартин Димитров и Петър Славов от „Реформаторския блок“ и Методи Андреев от ГЕРБ, поискаха съдът да постанови задължителното поставяне на националния герб на фасадата на бившия Партиен дом.
Според тримата комунистическият герб нарушава закона. Те се позовават на постановление на Министерския съвет от 1997 г., според което гербът на Република България се изобразява на сградите и в помещенията на органите на всички власти, включително законодателната. Табела с държавния герб е поставена до друг от входовете на бившия Партиен дом.
Табела с държавния герб, поставена до вход на бившия Партиен дом
Делото на Димитров, Славов и Андреев приключи с констатация, че съдът не може да задължи парламента да извърши определени действия. Тримата настояват за премахването на барелефа от 2015 г., но по думите на Славов виждат само „10 години нищоправене“.
„Видимо комунистическият герб е унищожен много отдавна като културна стойност. Само се тупка топката“, каза Славов.
Защо е проблем
Партийният дом е построен в периода 1948-1954 г., след идването на БКП на власт. По същото време се появяват и другите монументални сгради в т.нар. Триъгълник на властта – днешните президентство и Министерски съвет.
Тежкият стил на сградите, определян като сталинистки, цели да внушава на обикновените хора респект и недостъпност.
Партийният дом на ЦК на БКП през 2017 г.
Още в началото на 90-те се заговаря за голям ремонт на бившия Партиен дом, но той се бави повече от 15 години. Започва през 2008 г. и до 2020 г. вече струва близо 43 млн. лева държавни пари. Основна част от тях отиват за модернизиране на залата, която сега се ползва за пленарна.
Въпреки голямата инвестиция, от фасадата на бившия Партиен дом така и не е премахната отливката на герба. Комунистическият режим е обявен за престъпен със закон, приет от НС през май 2000 г. по време на управлението на Обединените демократични сили (ОДС) с премиер Иван Костов.
Партийният дом през 1955 г.
Гербът не е единственият белег на режима в сградата. През 1990 г. е свалена само червената петолъчка от пилона над покрива, където сега е българското знаме. По фасадата и в интериора още се откриват множество петолъчки, а релефните символи са само частично зачистени.
Тези знаци на тоталитарния режим не отговарят на сегашния статут на България като демократична държава, в която цялата власт произтича от народа – както пише в Конституцията.
През септември 2023 г. парламентът изцяло се премести в ремонтирания Партиен дом. Стана ясно, че депутатите ще останат там поне три години, а през това време ще бъде ремонтирана историческата сграда на НС – тази с държавния герб и с надпис „Съединението прави силата“ на площад „Народно събрание“ 2.
