Американската администрация вече пита държавите от ЕС дали ще гарантират мира в Украйна. Ние какво ще отговорим, пита бившият министър на отбраната

Би трябвало ние да сме сред първите редици на онези, които ще подкрепят сигурността и независимостта на Украйна, както е било досега. Това коментира пред БНР комунисчето Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат, като добави, че в най-скоро време ще възникне въпросът дали е готова България да участва в усилията за гарантирането на мира в Украйна, или отново ще стоим на страничната линия и ще си спестяваме усилието да водим този дебат.

Ноев уточни, че американската държавна администрация е изпратила въпросник на държавите от ЕС за тяхната готовност да участват в гарантирането на мира между Украйна и Русия.

"Не зная в България дали той е обсъждан, но той ще бъде на дневен ред и у нас, и на срещата на най-високо ниво в Париж. В най-скоро време пред България ще възникне въпросът готови ли сме ние да изпратим войски в мироопазваща операция в Украйна. Българските политици ще трябва да обяснят на българското общество какво те мислят по тези въпроси. Предстоят важни времена за България. И аз се опасявам, че поради популизъм и други вътрешнополитически причини, в това число политическата нестабилност, много политици ще се изкушат да пасуват, ако може, друг да свърши тази работа. Трябва национален дебат и национално усилие. Политиците, които сме избрали, трябва да кажат какво мислят и да образоват хората за потенциалните опасности и ползи, които България би могла да има чрез участието си в пълноценно европейско усилие за гарантиране на мира в Украйна", каза той.

"Съгласен съм с тези думи на президента Румен Радев, че Европа определено трябва да има важна роля, че Европа трябва да излезе от летаргията. И тя вече излиза от това удобно състояние на защитеност, което САЩ досега ѝ предоставяха. Европа е в позиция да участва в преговорите, въпросът е дали тя има потенциала да бъде фактор в Украйна. Да, тя го има този потенциал, ако вземе решение, тя може сама да се справи с този проблем. Въпросът е дали има политическа воля", изтъкна той.

България има големи геополитически ресурси, които засега не използва, за съжаление, посочи Ноев.

Системата от договорености, която трябва да се постигне, ще отнеме много време, подчерта дипломатът и уточни, че не трябва да се очакват бързи резултати.

По думите на Ноев ценното на Конференцията по сигурността в Мюнхен е това, че "в доста оголен вид се виждат позициите на дадени водещи фигури и политически фактори в света в момента".

"Това, което чухме и от САЩ, и от Европа, не е крайната позиция по даден въпрос или предопределя развитието. Тръмп казва доста различни неща в последно време и това, което каже, не задължително отразява позицията на Америка, защото той се подкрепя, грубо казано, от 50% от гражданите на САЩ, другата половина не приемат това, което той смята да прави и прави. Този вътрешен сблъсък в САЩ предстои да се развие", смята Ноев.

Според него Доналд Тръмп ще се порадва на още две години слава и след това ще загуби междинните избори за Конгрес и Сенат на САЩ.

"Няма как да продължи този волунтаризъм в политиката. И онези български политици, които се уповават на Тръмп и смятат, че той е решение на техни лични проблеми, си купуват фабрика на 8-и септември", добави бившият министър на отбраната.

КОЙ Е БОЙКО НОЕВ...

Роден е на 13 юли 1954 г. в Златица, Софийска област. Завършва Английската гимназия в София (1973) и „Международни отношения“ (с арабски като първи език) МГИМО, Москва (1981). Заема различни дипломатически длъжности в Министерството на външните работи, по време на дипломатическата си кариера (1981 г. - 1993 г.) започвайки от посолството в Сирия, а след това в различни отдели - Културно сътрудничество, Общи международни въпроси, Европейски и регионални структури, Варшавски Договор, Европейско сътрудничество и институции.

От август 1992 г. е началник на отдел „Европейско сътрудничество и институции“, който се занимава със сътрудничеството с НАТО, ЗЕС, ОССЕ и Съвета на Европа, член и заместник-ръководител на делегациите на България в ОССЕ и в преговорите за Конвенционалните въоръжени сили в Европа.

От октомври 1993 г. е директор на Центъра за подготовка на кадри по националната сигурност (Център за изследване на националната сигурност) към Министерството на отбраната.

В правителството на Любен Беров от 5 януари 1994 г. е заместник-министър на отбраната, отговарящ за военно-политическите въпроси, до 25 април 1994 г. когато подава оставка след скандал с началника на ГЩ армейски генерал Любен Петров.

В служебния кабинет на Ренета Инджова – министър на отбраната (17.10.1994 г. до 26.01.1995 г.)

През 1995 г. се връща на работа във външно министерство. От 1 септември 1996 г. е посланик в Белгия и Люксембург, като от октомври 1996 г. - е и ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел, до 1999 г.

Заема отново поста министър на отбраната след съществена промяна в състава на правителството на Иван Костов (21.12.1999 г. - 24.07.2001 г.).