Седми път за щастие? Надеждите са, че след шест вота за парламент в рамките на три години и половина най-сетне ще стигнем до формула, която да доведе до създаване на редовно правителство, способно да оцелее повече от няколко месеца.
За целта обаче първо трябва да видим кой какво ще постигне на предсрочните парламентарни избори в неделя.
По традиция в края на предизборната кампания се опитваме да дадем отговор на въпроса как изглежда ситуацията на политическата сцена дни преди вота - как протече предизборната кампания и кой с какви позиции излиза в нейния край.
Самата кампания беше откровено вяла и без реален пробив сред голяма част от населението. За това свидетелства до голяма степен и проучването на "Алфа рисърч" в дните преди вота (терен на изследването 20-23 октомври, извадка от 1000 души).
Общо 56% от респондентите там заявяват, че в техните населени места по нищо не личи, че предстоят избори.
С водеща тема купуването на гласове, акциите на МВР и обвиненията към властите, че игнорират сигнали за дилъри на вот, една значима част от обществото остава апатична към предстоящите избори.
Масово социолозите прогнозират активност между 2 и 2,1 млн. души - по-ниска от последния парламентарен вот.
На този фон основните партии разчитат най-вече на твърдите си ядра и на възможността да ги активират максимално, докато по-малките разчитат на яростна реторика и на надеждата, че ще оберат протестния вот на разочарованите избиратели.
Какво казва социологията
Към момента на написването на този анализ две от социологическите агенции - "Алфа рисърч" и "Маркет линкс" са публикували финални проучвания преди вота.
Както "Алфа рисърч" посочват обаче, техният инструментариум "отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27 октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват".
Към това трябва да добавим и фактора на ниската избирателна активност, който неминуемо води до увеличаване на процента на Стохастичната грешка при изследванията (особено при резултатите на по-малките партии).
Взимайки предвид тези фактори, все пак някои общи моменти излизат на преден план.
Към момента ГЕРБ-СДС водят убедително. Има сериозна битка за второто място между ПП-ДБ и "Възраждане", като двете формации са с изключително изразени позиции. Резултатите на двете ДПС-та са много приближени, но при крилото на Делян Пеевски (ДПС - Ново начало) се наблюдава ръст по време на кампанията, докато резултатът на крилото на Ахмед Доган (Алианс за права и свободи) се наблюдава стабилна подкрепа без особена промяна.
Близо до тях е широката лява коалиция "БСП - Обединена левица", а последната сигурна сила за парламента е "Има такъв народ", които през кампанията бележат ръст в очакваната подкрепа.
Още две формации имат шанс да влязат в 51-ото Народно събрание - МЕЧ на Радостин Василев и "Величие" на Ивелин Михайлов от Исторически парк. Социолозите отбелязват още и присъствието на широката консервативна коалиция "Синя България".
С какви сили излизат от предизборната кампания водещите политически играчи:
ГЕРБ-СДС
Партията на Бойко Борисов се радва на удобен комфорт на върха, като потенциалната победа за коалицията на вота се приема за едно от малкото "сигурни" неща, доколкото човек може да е сигурен за нещо в българската политика.
ГЕРБ са доказали, че имат стабилен твърд електорат, на който могат да разчитат на избори и макар трудно да излизат отвъд пределите му, в ситуация като сегашната това им е достатъчно да са на първо място.
През цялата кампания ГЕРБ-СДС залагаха на две послания - че без тях не може да се сформира правителство и че на ПП-ДБ не трябва да се има доверие да управляват (поне не и сами). Формацията на Борисов се опитва да се представи като фактор на стабилност и дава заявки, че в следващия парламент ще работи на всяка цена за съставяне на правителство.
Основните критики срещу ГЕРБ и лидера ѝ дойдоха най-вече по линията, че той не се разграничава от Делян Пеевски и неговата коалиция "ДПС - Ново начало". Спорно е обаче дали това ще повлияе върху резултата на формацията.
ИЗМЕКЯРИТЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (ПП-ДБ)
Коалицията на градските демократи определено е виждала и по-добри кампании. Формацията влезе в кампанията относително разединена (заради начина на редене на листите) и през цялото време по-скоро изглеждаше, че трите партии вътре работят по свои отделни кампании, вместо да се фокусират в една посока.
Това се подсилва още повече от факта, че "Да, България" излезе със своя собствена платформа, насочена към борбата с корупцията и реформирането на съдебната система, която не е част от общата предизборна платформа на ПП-ДБ.
Рекламата на Кирил Петков и Божидар Божанков, насочена към по-младите избиратели, се превърна в един от изпъкващите моменти в цялата кампания, но той бе приет от мнозинството от зрителите повече с насмешка, отколкото като сериозна агитация.
Формацията се намира в сложна позиция и по отношение на това как вижда управлението на страната след 27 октомври. Оттам предлагат експертно правителство на човек, който да е равно отдалечен от партиите, като поне към момента идеята не среща подкрепа. Това има шанс да се промени след изборите в зависимост от представянето на ПП-ДБ обаче - повече тяхно присъствие в НС може да даде тласък за едно експертно правителство.
Досега градските демократи затварят вратата за колаборация с "ДПС - Ново начало" и "Възраждане", но спокойно може да се каже, че едва ли е възможна към момента и обща работа между тях и ИТН на Слави Трифонов.
Това, което ПП-ДБ на теория имат на своя страна, е възможността в самия край на кампанията да привлекат онези избиратели, които са притеснени от идеята "Възраждане" да бъде втора политическа сила и/или от влизането на формации като МЕЧ и "Величие" в парламента.
Тези фактори могат да подтикнат някои от разочарованите бивши техни избиратели да гласуват отново за тях, само и само да се вдигне избирателната активност и да не се реализират горните възможности. Тук обаче въпросът е колко точно са разочаровани избирателите от градската десница.
"ВЪЗРАЖДАНЕ"
Въпреки силния старт на кампанията за Костадинов и компания на фона на проектозаконите за забрана на ЛГБТ пропагандата в училище и за чуждите агенти, този месец премина сравнително тихо за партията.
"Възраждане" традиционно се фокусират върху работата на терен и срещите с избиратели за сметка на по-голямата медийна активност, но въпреки това при тях сега липсваха по-силни послания и по-забележими действия.
Единственият по-ярък момент беше конфронтацията между Костадинов и водещата от bTV Мария Цънцарова, която контрираше партийния лидер за казани от него неистини.
Както и досега, посланията на "Възраждане" са ясни - външна политика, която да съвпада с интересите на Русия, критика срещу политическия елит, отхвърляне на еврото и фокус върху запазване на българския суверенитет.
Интересното в случая обаче е, че партията остави настрана обичайното си поведение за отказване от съвместна работа с други политически сили. Ако преди за Костадинов единственият подходящ коалиционен партньор беше "българският народ", то сега вратата се затваря единствено пред ДПС, докато с всички други партията е готова да говори.
Основният проблем, пред който са изправени "Възраждане" в момента, е как да се справят с конкуренцията на други антисистемни и проруски партии в борбата за вота. В дните преди изборите те могат да получат предимство от позицията, в която се намират и от самата възможност да се окажат втора политическа сила.
Възползвайки се от неприязънта към ПП-ДБ сред сегменти от гласоподавателите, Костадинов и хората му могат да се надяват, че някои ще решат да гласуват за тях, само и само градските демократи да не са втори.
"АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ"
Коалицията от партии около Ахмед Доган посвети тази кампания на една единствена кауза - борбата срещу крилото на Делян Пеевски в ДПС.
Формацията работи предимно на терен в регионите със смесено население и се опитва да мотивира традиционния електорат на Движението за права и свободи да отхвърли съпредседателя на партията Пеевски в опита му да се еманципира от почетния лидер Доган.
Коалицията не залага на някаква програма, няма особено разнообразни послания, но се фокусира върху съсредоточаването на власт в ръцете на Пеевски и влиянието му върху съдебната власт, прокуратурата, МВР и службите.
Ключовото в случая е, че за крилото на Доган това е битка на живот и смърт за контрола върху ДПС. Самият факт, че загубиха регистрацията на партията за вота, беше силен удар. Сега се опитват да ограничат загубите и да бетонират присъствието си в ключовите за Движението региони.
И ако на своя страна Алиансът за права и свободи има верността на избирателите към Ахмед Доган, то големият проблем е, че Делян Пеевски има много по-силно влияние сред кметовете в тези райони.
Интересно е и как ще се развие ситуацията с вота от чужбина и кого ще подкрепят българските турци. Възможно е именно този вот да определи електоралния победител в този спор.
"ДПС - НОВО НАЧАЛО"
Коалицията около Делян Пеевски прави активна кампания на терен, като интересното в случая е, че тя бележи ръст в социологическите проучвания, но не за сметка на основния си опонент - Алианса за права и свободи на Доган.
Пеевски ясно заявява, че има големи амбиции за 51-ото Народно събрание и за участие във властта. За целта обаче той трябва да постигне достатъчно силен резултат, който да го превърне в незаобиколим фактор, предвид факта, че част от партиите предпочитат да се дистанцират от него.
Съпредседателят на ДПС трябва да се справи и с обвиненията за купуване на гласове и чадър от МВР - нещо, което може да засили настроенията срещу него и след вота да го превърне в токсичен коалиционен партньор.
"БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА"
Широката лява коалиция на БСП засега не успява да покаже, че бъдещето на левицата ще е кой знае колко по-различно без Корнелия Нинова. Формацията се опитва да прави кампания на терен и да идеята, че левите са се събрали за възраждане на идеята, но въпреки това кампанията за социалистите е по-скоро вяла и безинтересна.
Формацията няма силно изразени политики, които да привличат избирателите. Отдавна никой не приема БСП като част от големите партии, а фактът, че тя е по-умерена от "Възраждане" в позициите си, я изтласква още назад.
Допълнително с това липсва искрата, която действително да покаже на избирателите, че лявото наистина е възродено. Това е и един от проблемите на БСП - Обединена левица - тя така и не може да избяга от усещането, че посланията ѝ са само на думи и им липсва реална тежест.
Все пак левите имат шанс да се борят да излязат пред поне едно от двете крила на ДПС, ако успеят да мобилизират целия си традиционен електорат.
"ИМА ТАКЪВ НАРОД"
Партията на Слави Трифонов от самото си начало разчита на критиките си към системата и към традиционния политически елит, като в тази кампания това не се е променило.
В полза на "Има такъв народ" работи фактът, че това са седмите избори в рамките на три години и половина и една част от избирателите са готови да слушат (отново) по-радикални идеи.
Партията активно залага на агресивна реторика, противопоставяне с "партиите на статуквото" и обещания за промяна в самата система.
Паралелно с това влагат доста енергия в медийната кампания, където ИТН се представя за партията на разума и за "логичния избор" - алтернатива на традиционните формации, която този път може да предложи решение за излизане от кризата.
ИТН ще е една от партиите, които ще оберат протестния вот на изборите, а ниската избирателна активност потенциално може да им позволи да разширят досегашния си резултат.
МЕЧ - МОРАЛ, ЕДИНСТВО, ЧЕСТ
Партията на бившия кадър на ИТН и бивш народен представител от "Продължаваме промяната" Радостин Василев беше една от изненадите на предишния вот, като малко не стигна на МЕЧ да се класира за 50-ото Народно събрание.
Сега формацията се опитва с активна кампания на терен, срещи с избиратели и с послания в социалните медии да премине над 4-те процента.
Василев използва революционна реторика и обещава да е категорична опозиция на ГЕРБ, ДПС и "мафията", критикува "Има такъв народ", наричайки ги "слуги на Пеевски".
Със сигурност ниската избирателна активност би работила в пола на формацията, но дали това ще е достатъчно за влизане в парламента, ще се разбере чак след изборите.
"ВЕЛИЧИЕ"
Най-малката партия в 50-ото Народно събрание успя да остави запомнящо се впечатление, разпадайки се публично пред медиите. Сега Ивелин Михайлов, човекът зад "Исторически парк" и идеолог на партията, повежда новия опит за влизане в парламента.
Формацията залага на идеята за национализъм, заиграва се силно с русофилските тези и обещава борба срещу "политическите паразити", но същевременно с това се старае да се покаже като партия на действието и на работата.
"Величие" залага много на личните срещи с избиратели и установяване на личен контакт. Въпреки това обаче партията трябва да се изправи именно срещу впечатленията, които остави от разпада на парламентарната група и разцеплението между Михайлов и другата водеща фигура за предните избори - Николай Марков.
Другият проблем пред "Величие" е разследването срещу лидера ѝ за финансови измами покрай "Исторически парк" и останалите му компании. В началото на седмицата преди изборите излезе филмa на журналиста Любомир Жечев "Исторически парк - Царството на Освободителя", в който представя своето разследване по темата.
Това може да намали шансовете на партията за влизане и в следващия парламент.
В заключение
Предстоящите избори за Народно събрание са от сериозна важност за това дали държавата ще успее да се измъкне от политическата криза, в която се намира.
Това със сигурност няма да стане при ниска избирателна активност и при голямо влияние на купения и контролиран вот.
Най-добрият начин да дадем шанс партиите да успеят да намерят някакво работещо решение, е да излезем и да гласуваме. Оттам нататък ще е тяхна работа да отговорят на очакванията и да поставят интересите на страната пред собствените си дрязги.
