В България крушата (не знам защо) е натоварена с огромно количество социален и политически негативизъм.

Това припомня във "Фейсбук" Александър Симов.

Я си обирай крушите!

Това може да е едновременно псувня, протест и искане за оставка.

Стигнахме до под кривата круша.

Анализ на вечното българско стоене в грешния крачол на времето.

Крушата не пада по-далече от дървото.

Стон срещу вечността на идиотите, които се възпроизвеждат.

Крушата не може да роди ябълка.

Безпощаден анализ за това, че колкото и да се напъват ПП/ДБ все ще приключват в скута на Пеевски.

Заради това трябва да отдадем дължимото на Найо Тицин.

От всички възможни дръвчета по света той избра Кирил Петков да подари на младежите си точно онова, което е натоварено с най-зловещите политически смисли.

Това е космически пиар.

Нещо, което е родено от извънземно съзнание.

Да не говорим, че самото дръвче прилича на нещо, което е расло в помещение с радиоактивни изпарения.

А това се обобщава най-добре с израза: капят като гнили круши!