Новото правителство на Северна Македония предвижда промени в състава на историческата комисия с България, съобщи македонската редакция на Радио Свободна Европа.
За момента не се знае колко и кои членове от Северна Македония ще бъдат сменени, както и кои ще са новите историци в комисията. От българска страна не се предвиждат промени.
Новината идва няколко месеца след като националистическата партия ВМРО-ДПМНЕспечели парламентарните и президентските избори в Северна Македония в началото на май 2024 г. След тях встъпи в длъжност правителство, оглавено от лидера на партията Християн Мицкоски.
Правителството на Мицкоски има по-твърда позиция спрямо България в сравнение с предишното управление - например, отказва да изпълни изискването на Европейския съюз (ЕС) за вписване на българското малцинство в македонската конституция.
Сега тази позиция ще окаже влияние и на състава на т.нар. историческа комисия между България и Северна Македония, създадена след подписването на Договора за добросъседство между двете страни през 2017 г. В комисията участват историци и преподаватели от двете държави с цел да преодолеят историческите и образователните спорове помежду им.
Вече няколко пъти Мицкоски каза, че Северна Македония ще назначи нови историци в комисията до края на август или в началото на септември. Той добави, че намерението за промени в състава ѝ няма политически мотиви.
„Лично аз смятам, че сегашната смесена комисия абсолютно не оправда очакванията и не беше защитник на националните интереси на македонския народ“, каза Мицкоски и добави, че е логично когато има ново правителство, да има и кадрови промени.
Дори правителството да не инициира подобна промяна, тя вече е сигурна, защото членове от македонска страна казаха, че ще се оттеглят. Мандатът им изтича на 15 септември.
От Северна Македония съпредседател на комисията е Драги Георгиев, а от България - Ангел Димитров. И двамата казават, че досега са работили в бурна политическа атмосфера, в която историята е била употребена за политически цели. Според съпредседателите проблемът не е в комисията, а в политиката, която пречи на науката.
„Още от самото начало тя се превърна в инструмент за инструментализиране на историята в политическите отношения между Македония и България и по тези причини, за съжаление, не даде очакваните резултати“, каза Георгиев за Радио Свободна Европа.
„Честно казано, малко ни е писнало“, добави той.
Комисията има по 7 членове от двете страни. Българският съпредседател Димитров каза пред Радио Свободна Европа, че от българска страна екипът ще остане същият, защото „няма причина“ за промени.
Това не е първият знак за предстоящи промени в отношенията между България и Северна Македония след встъпването в длъжност на правителството на Мицкоски. Позицията на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ е твърдо против изискването за вписване на българско малцинство в Конституцията на Северна Македония.
Изискването дойде, след като през 2022 г. България прие т.нар. „френско предложение“ и вдигна ветото върху потенциалното членство на Скопие в ЕС. България обаче определи, че за да може Северна Македония да се присъедини към съюза, тя ще трябва изрично да включи българското малцинство в конституцията си.
Съвместната експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония беше създадена след Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество. То беше подписано през 2017 г. в Скопие между тогавашните премиери на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев.
За последно препоръки на комисията бяха публикувани преди две години. Те бяха свързани със съвместно почитане на цар Саумил, св. св. Кирил и Методий, както и на Климент и Наум Охридски. Членовете на комисията хармонизираха и препоръките си за промени в учебниците по история в двете държави. И досега дискусията е „заседнала“ именно в темата за учебниците.
Последното заседание, което комисията проведе, беше през юни тази година. На 18 и 19 септември предстои четвъртата ѝ среща за годината, а до края на 2024 г. се очаква да има още две с обновения състав от македонска страна.
