Социологът Евелина Славкова даде интервю за "Телеграф". В него тя говори за напечената политическа обстановка в България и предстоящите извънредни парламентарни избори.
- Г-жо Славкова, вече сме в нова политическа ситуация с много неясноти, вие очаквахте ли такъв развой на събитията?
- Никой не очакваше точно този развой – президентът Румен Радев да не подпише указ за правителство. По-скоро очакванията бяха, че Горица Кожарева няма да включи Калин Стоянов в предложението си за кабинет.
След промените в конституцията държавният глава неведнъж е казал, че не носи отговорност към служебните кабинети и ще подпише каквото му е предложено. Това стана с кабинета „Главчев“.
Напрягането в политически план и дори личностните пререкания между Радев и Делян Пеевски може би са инспирирали решението на президента. Може и да е преценил, че Калин Стоянов не може да доведе до провеждането на честни избори.
- Експертите се разделиха дали въобще Радев има право да откаже да подпише указа?
- Конституционалистите са тези, които могат да тълкуват основния закон. Не мога да кажа дали е постъпил правилно или не в чисто юридически аспект. В крайна сметка Радев изрази аргументите си. Дали те са правилни или не, времето ще покаже.
- Само махането на Калин Стоянов може да успокои напрежението, както вече поискаха и от ГЕРБ. Досега неговата оставка се искаше и от други – ПП-ДБ?
- Около фигурата на Калин Стоянов се създаде усещането, че той е тази червена линия и ако не присъстваше в състава на кабинета, то Радев би подписал указа. Вече виждаме последиците – забавянето на изборите, които досега бяха фиксирани за 20 октомври.
Позициите на партиите вече са ясни. Фактът, че за по-голяма част от тях Калин Стоянов е червена линия, най-вероятно ще доведе до нов цикъл от разговори по „домовата книга“ и предлагане на кабинет, в който Стоянов отсъства.
Целта – да се отпуши процесът с избора на нов служебен кабинет, който да проведе избори. След изказваните мнения на партии и лидери, включително на ГЕРБ и ПП-ДБ, ще бъде направен този компромис Калин Стоянов да не бъде служебен вътрешен министър.
- Г-жа Кожарева трябваше или не да приеме офертата на Радев и да предложи друг човек за МВР? Или поне да се договори за по-дълъг срок?
- Нейните аргументи също имаха своята легитимност. Тя много ясно ги изрази. Това е достойно за уважение предвид нейната професионална кариера и начина, по който тя подхожда в работата си.
Може би липсата на политически опит не й даде възможността да реагира малко по-гъвкаво и да иска отлагане – например до 11,00 ч. на следващия ден. Това можеше да бъде изговорено с Радев и да се помисли за друга фигура.
Но отивайки с папката при президента, тя показа твърдост в желанието си да бъде служебен премиер на кабинет, който е адекватен. Аргументите й бяха поднесени адекватно, но липсата на политически опит й изигра лоша шега.
Отново влязохме в продължение на политическата криза с привкус на конституционна. Дори експертите са разделени по отношение на това правилно или не е постъпил държавният глава, като е отказал да подпише указа.
- Всяка партия вижда различен изход от кризата – от кабинет на Димитър Главчев, но без Калин Стоянов в него и с нов МВР министър, през избор на нов омбудсман и зам.-шефове в Сметната палата до това да се премахне текстът за „домовата книга“ от конституцията. Кой от тези варианти е подходящ и е най-лесно да се реализира?
- Трудно е да се каже кое е подходящо. Най-лесно ще е, ако президентът Радев проведе нови срещи с хората, които могат да заемат длъжността служебен премиер, включително с Димитър Главчев, който даде заявка, че би се съгласил. И просто се стигне до консенсус относно състава на Министерския съвет и най-вече МВР.
От всички хипотези това е най-бързо и най-лесно би се случило. Относно попълването на „домовата книга“ това Народно събрание много трудно може да вземе такова решение. Причината е ясното разединение между формациите в парламента. Политическите партии вече се държат като в предизборна кампания и не от вчера.
Това също може да роди чудовище и да поставят на места неподходящи хора. В крайна сметка омбудсманът е позиция, която трябва да бъде заета от човек, който да има ясно профила на омбудсман, а не да се гледа на него само на личност, която да бъде само служебен министър-председател в рамките на 2 месеца. Това ще бъде трудно.
И не толкова процедурно, което би било около 1 месец, отколкото това партиите да предложат и имат консенсус около една фигура за поста. И това лице, което да се съгласи да бъде номинирана, а след това да стане служебен премиер. Третата опция – промени в конституцията, би била най-невъзможната към този момент.
Заради разединението, което виждаме в момента сред партиите в това Народно събрание, няма как да има конституционно мнозинство, което да измени основния закон. Президентът Румен Радев зададе рецептата:
„Дайте ми нови имена, на които да стъпя, заради промените, които вие направихте“. Втората рецепта, която чухме от ГЕРБ – Радев и Главчев да се разберат и да решат кой да бъде служебен премиер и МВР шеф.
Смятам, че президентът ще се опита да избегне този елемент сякаш той поставя вътрешен министър. При избори може да бъде обвинен, че е въздействал върху изборния процес. Много е деликатен моментът.
- Казахте, че Радев трябва да разговаря и с Главчев. Появиха се твърдения, че Главчев изпада от „домовата книга“ поради факта, че е не само премиер, но и външен министър. Това го поставя в несъвместимост да изпълнява функциите на шеф на Сметната палата, в каквото качество той трябва да бъде посочен отново за служебен премиер. Всичко това не затруднява ли още ситуацията?
- Прочетох мненията на експертите, че влизайки в качеството на външен министър, го лишава от възможността да се върне начело на Сметната палата. Това със сигурност ще затрудни ситуацията. След събитията от понеделник дали Главчев е премиер или някой друг от „домовата книга“ заеме поста, той ще отиде със сигурност със състав на МС, в който Калин Стоянов липсва.
Ако се случи обратното, Радев най-вероятно отново ще откаже да подпише указа. Дали Главчев или друг, ще се намери вариант, който да доведе до формиране на служебен кабинет и насрочване на предсрочни избори.
- Според вас склонен ли е Радев на този ход да проведе нови среши или по-скоро ще чака НС да обнови „домовата книга“, независимо от времето?
- Това може да бъде много дълъг и мъчителен момент. Не съм сигурна, че това НС може да роди каквото и да било. Ако роди нещо, то ще бъде някакво чудовище.
Президентът ще се опита да покаже несъстоятелността на претенциите на партиите през техните конституционни промени и колко неадекватни са били те.
Най-вероятно ще изчака адекватен период, през който може да докаже тезата си, че с тези промени се блокира държавата. След това да излезе и да даде той рецептата, казвайки: „Вие не може да се справите и аз ще започна отново консултации, за да търся вариант“.
Така той ще покаже две неща. Първо – на партиите, че са сгрешили с промените. Второ – на обществото, че и с ограничени правомощия ще опита да повлияе върху решаването на кризата.
- Кое е по-добре – вот октомври или декември?
- Никакъв вот не е добре. Толкова вотове вече минаха, на толкова избори хората отидоха. Активността на последните избори трябва да говори на партиите, че това не беше просто мигаща жълта светлина, а яркочервена лампа, която обществото даде.
Вече сме в ситуация, в която е ясно, че ще има избори, трябва да се има предвид, че декември и януари не са подходящи за вот. Хората възприемат декември като по-празничен месец. Януари е по-стресиращ. За партиите е по-добре да бъде ноември.
- За кого е по-изгодно отлагането на вота?
- Не съм сигурна, че който и да било има такъв интерес. Ниската активност може да работи за партиите, но резултатите са плачевни. Въпреки това всяка партия може да намери и позитиви от едно отлагане на изборите, и негативи. БСП е в сложно положение и с временно ръководство.
Може да се опитат да подредят къщичката си по различен начин. ДПС също - развързването на възела около разделението в движението. Не мисля, че която и да било партия имаше интерес от нови избори заради това, че хората са крайно немотивирани.
След тези избори партиите ще бъдат по-задължени да решат този политически ребус. Не мога да си представя ситуация, при която на хората им се налага догодина да отидат отново до урните. И до какво ще доведе това.
- Колко по-различна картина може да очакваме след тези избори?
- Не мисля, че нещо безкрайно ново ще се случи. Не виждаме друг политически проект, който да се яви и да покаже сериозен потенциал. Общо взето, от същото. Зависи и какво ще се случи в ДПС и какво съотношение на силите ще има в двете крила. Това е ключов елемент какво ще се роди в следващото НС.
Партиите са в кампания и всеки иска да покаже активност и позиция. Че тази позиция е по-правилна и морална от тази на другите. Смятам, че политическите партии си дават сметка, че на нови избори не могат да очакват огромно щастие от страна на избирателите.
И ще бъдат по-задължени да намерят някаква формула, с която да съставят кабинет. Това не означава, че това правителство задължително трябва да управлява 4 г. Може отново да бъде кабинет със заявка за определен период, през който да има успокоение на политическата криза и решаване на редица проблеми, натрупани през годините.
Този вариант също може да бъде намерен като консенсус между партиите за редовен кабинет. Не казвам, че би било лесно.
Намирането на формула в крайна сметка минава през изборните резултати – коя политическа сила колко депутати ще има, какви ще бъдат нейните резултати и какви претенции да има върху дирижирането на процеса по съставяне на редовен кабинет.
- Ако играчите ще бъдат същите, как се очаква те да формират мнозинство и правителство, когато имат сериозни разминавания за това какъв премиер да се търси? Едните искат надпартиен по примера на Марио Драги в Италия, а за другите това не е подходящо?
- Партиите все пак са в предизборна ситуация и те говорят на своите електорати. След изборите ще бъдат малко по-гъвкави за съставянето на кабинет, най-вече с аргумента, че отиването на нови избори е апокалиптична картина в съзнанието на избирателите. Да правим разлика между това, което правят като заявки при кампанията и след това.
- Какво трябва да е ядрото на това следващо правителство – ГЕРБ и ПП-ДБ?
- Много е рано да се говори за мнозинства. Начертаването на каквато и да било коалиция, след като не знаем кои политически играчи ще намерят място в НС, би било несериозно.
Видяхме, че чертаенето на карти за ясна коалиция между ГЕРБ, ДПС и ИТН в рамките на 50-ото НС се оказа много илюзорно и това не се случи. Нека първо видим резултатите. Те ще начертаят аргументите и кои ще са носещите колони на една коалиция.
