Три години. Шест избора. Пет неизпълнени мандата. Два предложени и отхвърлени кабинета. Така звучи равносметката на опитите на ГЕРБ да състави правителство от 2021 г. насам. Защо партията на Борисов не успява да вземе пак властта? Не може или не иска?
Седем пъти за последните три години. Толкова често ГЕРБ получи мандат за съставяне на правителство от 2021 г. насам.
След шестте избора за парламент през този период никоя друга партия не е имала толкова много възможности да предложи свой кабинет.
ГЕРБ обаче не успя да оползотвори никоя от тях. От седемте мандата партията на Бойко Борисов върна общо пет неизпълнени. На два пъти ГЕРБ предложи състав на правителство, но то не успя да договори подкрепа в парламента.
Такъв сценарий се разигра и тази седмица. В понеделник президентът Румен Радев връчи на ГЕРБ първия мандат за съставяне на кабинет в рамките на новото 50- о Народно събрание. Партията номинира за премиер Росен Желязков. Той веднага върна изпълнен мандат и предложи правителство с ярки партийни фигури от ГЕРБ.
Само два дни по-късно кабинетът влезе за гласуване в парламента, където беше отхвърлен. Подкрепиха го само ГЕРБ и 30 депутати от ДПС, чиято парламентарна група се разцепи във вота заради конфликт между съпредседателя Делян Пеевски и почетния лидер Ахмед Доган.
Останалите парламентарни формации - „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Величие“,гласуваха „против“.
Борисов каза, че от ГЕРБ са направили всичко възможно с предложението си и няма да участват в преговори за правителство с никой от останалите два мандата.
Случилото се обаче повдига въпроса защо най-голямата партия в България, която толкова често има шанс за свое правителство, така и не успява да го реализира.
„В началото ГЕРБ бяха в изолация. Сега вече не са, но се оказаха сами с ДПС, а те не го искат“, казва за Свободна Европа социологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“.
„Правят едно и също. В подхода им няма политическа иновация, а реториката им е изключително остра“, добавя политологът Димитър Аврамов.
Седем неизпълнени мандата
На 9 юни ГЕРБ спечели изборите за парламент. След тях Борисов обяви, че иска „правителство на споделената отговорност“ с участието на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Трите формации бяха част от управляващото мнозинство в предишния парламент, но впоследствие се скараха и това доведе до поредни избори.
От ПП-ДБ отхвърлиха тази покана. Единствените парламентарни формации, които се съгласиха да преговарят с ГЕРБ, бяха ДПС и ИТН.
От ИТН накрая казаха, че няма да подкрепят кабинет с първия и втория мандат и се обявиха за „експертно правителство“ с третия - особено ако президентът го даде на тях. Подобни заявки направиха и останалите по-малки партии.
По Конституция най-голямата политическа сила в парламента първа получава възможност да състави кабинет. При неуспех вторият мандат отива при втората по големина парламентарна група, а ако се стигне до трети опит - държавният глава решава на кого да даде мандат.
В шестте парламента от 2021 г. насам ГЕРБ четири пъти е първа политическа сила, а още два пъти - втора. Партията е получавала мандат за кабинет във всяко Народно събрание. Никой от тях не е реализиран.
Първи.
На изборите през април 2021 г. ГЕРБ стана първа политическа сила и първа получи мандат за съставяне на правителство. Тогава направи опит да преговаря с ДБ и ИТН, но неуспешно.
Даниел Митов, който беше номиниран от ГЕРБ за премиер, върна мандата неизпълнен и обвини останалите формации в арогантност и безотговорност.
Втори.
Следващите избори бяха през юли 2021 г. Тогава ГЕРБ остана на второ място след ИТН. Партията на Слави Трифонов не успя да излъчи правителство. Мандатът отиде при ГЕРБ. Кандидатът за премиер отново беше Митов, който върна мандата неизпълнен и каза, че без ГЕРБ „не може да се върви напред“.
Преди това от партията все пак прочетоха имената на хората, включени в проекта им за кабинет. По-голямата част от тях бяха партийни фигури от ГЕРБ.
Трети.
ГЕРБ отново остава на второ място след вота през ноември 2021 г. Тогава победителите от ПП успяха да съставят кабинет, но той се задържа на власт няколко месеца. След вот на недоверие с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и ИТН правителството на Кирил Петков беше свалено и процедурата с мандатите започна пак.
През юли 2022 г. тогавашната лидерка на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасоваполучи и веднага върна на президента неизпълнен мандат за съставяне на нов кабинет.
Четвърти.
Така се стигна до поредни избори през октомври 2022 г., след които ГЕРБ си върна мястото на първа политическа сила. Партията на Бойко Борисов номинира за премиер неврохирурга Николай Габровски, който получи първия мандат от президента Радев.
Седмица по-късно Габровски върна мандата изпълнен. В предложения от него кабинет нямаше ярки лица от ГЕРБ, но се срещаха бивши зам.-министри в правителствата на Борисов и в предишни служебни кабинети. В крайна сметка кабинетът „Габровски“ не беше избран, защото ГЕРБ не договори подкрепа.
Пети.
Следващите избори се проведоха през април 2023 г. Победител пак беше ГЕРБ и първият мандат отново отиде при нея.
Партията номинира Мария Габриел за министър-председателка, но тя веднага върна неизпълнен мандат на президента. Причината беше, че партията на Борисов се договори с ПП-ДБ за обща подкрепа на втория мандат, който доведе до правителството с премиер Николай Денков -имаше и "джентълменска" договорка след 9 месеца Габриел да поеме поста, а Денков да заеме нейното вицепремиерско място. Това не се случи.
Шести.
ГЕРБ получи мандата още веднъж в рамките на същото Народно събрание, след като кабинетът на Денков подаде оставка, а ГЕРБ и ПП-ДБ се скараха. През март 2024 г. Мария Габриел обяви, че ГЕРБ няма да изпълни и този мандат.
Седми.
През юли 2024 г., след като спечели поредните предсрочни парламентарни избори, ГЕРБ предложи кабинет с премиер Росен Желязков.
За министри в него бяха номинирани отново ярки партийни фигури. В списъка бяха и седем министри от сегашното служебно правителство с премиер Димитър Главчев, който също е бивш депутат от ГЕРБ.
Кабинетът не получи подкрепата на достатъчно депутати в Народното събрание. Така и последният седми мандат, получен от ГЕРБ до момента, се провали.
Не иска ли, или не може
Политическите наблюдатели намират различни причини за неуспеха на ГЕРБ да изпълни мандатите, които получава:
изолация на ГЕРБ след края на третото управление на Борисов през 2021 г.;
ограничена способност на партията да промени подхода си, за да получи достатъчно подкрепа;
нежелание ГЕРБ да управлява - най-вече заедно с ДПС.
Според Първан Симеонов в началото на серията от предсрочни избори основната причина за провалените мандати е изолацията на ГЕРБ.
ГЕРБ и Борисов управляваха почти без прекъсване в периода от 2009 до 2021 г. Последната година от третото правителство на Борисов беше белязана от протести срещу него. Това доведе до промяна в отношението между партиите и появата на нови формации, които след 2021 г. обявиха, че няма да работят с ГЕРБ.
Борисов излезе от тази изолация, след като подкрепи правителство с мандата на ПП-ДБ. Но пък се озова в ситуация, в която получава подкрепа само от ДПС - и то не от цялата парламентарна група на движението. Позицията на ГЕРБ по въпроса е категорична - Борисов не иска да управлява само с ДПС.
„Затова от ГЕРБ предложиха кабинет, чиято идея още отначало беше да не бъде избран“, казва Симеонов и добавя, че така партията минава „от една изолация на друга“.
Според Димитър Аврамов основната причина за неуспеха на ГЕРБ да управлява е не толкова нежеланието, колкото неспособността и липсата на промяна в подхода им.
„Предлагат се едни и същи хора, много често партийни лица“, казва той.
Начинът, по който ГЕРБ представя предложените от нея кабинети, внася допълнително напрежение. Вместо да акцентира върху приоритетите и възможните точки на консенсус, ГЕРБ отправя обвинения към доскорошните си коалиционни партньори от ПП-ДБ. По думите на Аврамов няма елемент на самосаботаж в партията на Борисов.
„ГЕРБ прави това, което може. Политическите ни лидери имат прекалено много недостатъци, за да им приписваме някакви зли планове“, казва политологът.
Според Симеонов тази липса на ефективност може да повлияе на изборните резултати на ГЕРБ. Но за момента изглежда, че Борисов ще продължи да печели избори. Без да може да управлява.
