Гаранция за успеха ми на сцената е била комбинацията от отговорност, лоялност и дисциплина. На това ще заложа и в политиката. Това заяви Етиен Леви от "Величие" в интервю за "Марица". Той призна, че е бил примамлив обект за ДС като център на популярната група "Трик" и че е имал две срещи с човек от службите, на когото обяснил: От всяко дърво свирка не става! 

Ето какво още каза той:

- Проф. Леви, как артистична душа като Вас реши да прескочи в хлъзгавото поле на политиката?

- Обяснението е просто. Колеги сме с г-н Николай Марков в Нов български университет, където аз съм част от Департамент "Музика" от 24 години, а той е преподавател по национална сигурност.

Допада ми ясният и точен начин на изразяване, разбираем за хората. Имахме няколко срещи още миналата година, а преди около два месеца той ме покани на представяне на проекта "Величие". Хареса ми каузата за чистотата на България - не само на въздуха, водите, почвата, на но най-вече за чисти взаимоотношения между хората, които са все по-дефицитни.

Преди да приема поканата да стана част от кандидатдепутатската листа на партията, обясних, че няма да отстъпя от мой принцип - няма да робувам нито на Източна империя, нито на Западна империя, нито на Средноевропейска империя. Моята империя, макар и малка, се нарича България, и ще й остана верен.

Наясно съм, че някои наричат партия "Величие" проруска, други я обявяват за проамерикански проект, трети пък я наричат националистическа и популистка. А тя е просто пробългарска партия, която иска да съхрани традициите, да възвеличи и да издигне България и българските граждани, така че да не сме последни в Европа, да не гледат на нас като на васали. Това е недопустимо!

„Величие“ поддържа ЕС, но като съюз от държави със собствена идентичност, със задължителен консенсус при вземане на решения. А не да ни заповядват и ние да седим като болонка, която е изпълнила номер си и й> дават наградка. Няма да чакаме награда!

България е моята родина и искам тя да е страна на високо европейско ниво, да е фактор, с който се съобразяват, а българските граждани да бъдат третирани като уважавани европейци. Трябва не само да имаме закони, но да ги спазваме, не да са като врата в пустинята, всеки да може да ги заобиколи, както се случва у нас. 

Именно затова се съгласих да вляза в политиката - за да мога да дам приноса си за реализацията на тази кауза. Давам си сметка с каква огромна отговорност са ни натоварили българите, изпращайки ни в парламента, за да решаваме важните за тях проблеми. Гаранция за успех на сцената и в преподавателската ми дейност е била комбинацията от отговорност, лоялност и професионална дисциплина. На това ще заложа и в политиката.     

- Не се ли опасявате за имиджа си на уважаван изпълнител и музикален педагог?

- О, много приятели ми казаха: Какво направи! Как можа! Имаше такъв прекрасен имидж, а изведнъж ще искат да те изкарат мръсник, сътрудник и доносник на Държавна сигурност! Защо ти трябваше!?

Съвестта ми е чиста. Убеден съм, че предизвикателството, което поех, е шанс да лъснат кирливите ризи и милиционерските похвати от онова време. Подал съм заявление за пълен набор от документи, които искам да покажа и да извадя истината.

Много са хората, пострадали от опити за вербуване, една от мерките по време на комунизма да притискат хора и от аристократични семейства преди 1944 г. Така се случи и с мен.

Бил съм твърде примамлив обект за ДС като център на популярната група "Трик". Имах две срещи с човек от службите, на когото обясних: От всяко дърво свирка не става! Имам предци царски офицери, пролели кръвта си за родината, и няма как да продам и да предам рода си. Няма как човек от старо буржоазно семейство като мене да стане ухо!

Припомних, че още при влизането ми в казармата бях тълкуван като потенциален враг на родината - във военната ми книжка бях пренасочен от парашутен полк към Строителни войски.

Десантните войски са секретни и нямаше как да пуснат там Етиен Херцел Леви с роднини в Израел и леля в Западна Германия. И през цялото време на престоя ми в казармата съм бил следен от Военното контраразузнаване, ВКР, дали контактувам с роднините ми на Запад, дали не получавам от тях долари, марки, дефицитните тогава шоколади.

Нямаше с какво да ме съблазни - ние излизахме в чужбина на конкурси и концерти и навсякъде сме представяли достойно родината ни България като хора и професионалисти музиканти. Винаги сме се връщали с награди. 

Наскоро ми обясниха, че има два вида досиета - лично и работно. В личното вербуващият офицер може да напише в него каквото си поиска, за да се представи добре пред началниците си.

Работното досие е това, което показва, че човекът доброволно се е съгласил да сътрудничи, подписал е документи, че е съгласен да е агент и доносник на ДС, съгласен е с дадения псевдоним и включва поне няколко доноса. За мен не могат да извадят такова работно досие, просто то не съществува. Иначе нямаше да има надпис "Прекратява се!" на преписката. Така че съвестта ми е чиста. 

- На кои каузи ще се посветите Вие като депутат?

-  Естествено, ще искам да се занимавам с неща, свързани с духовността - с култура, изкуства, с вероизповеданията, все неща, които са ми близки, присърце. Но е още твърде рано, за да кажа нещо съвсем конкретно. А и не съм от хората, които се изхвърлят. Въпреки моята разпознаваемост, съм скромен човек, никога не съм изтъквал себе си.

- Ако използваме аналогията с емблематичната песен на група "Трик", какво Ви казва шестото чувство - успешен ли ще бъде 50-ият парламент? Ще има ли кабинет?

- За мен са много важни чистите човешки взаимоотношения. Ако има нормален диалог, без обиди и надменност, той ще трябва да се случи между лидерите на партиите, които да седнат на масата и да поставят нещата открито. Шестото ми чувство говори, че трябва политиците да направят най-сетне това, което е важно за успеха на България и за самочувствието на българите.

35 години всеки си гледа канчето, своята партийна къщичка. Това трябва да престане. Хората трябва да са наясно на какъв хал сме, какво ни очаква и какво трябва да направим, за да издигнем името на България и на българина на полагащото им се място. Това е моята визия. 

- Имахте ли самочувствие на звезда? 

- Добре е един народ да има звезди, въпросът е как го чувстват самите изпълнители. Има хора, които са известни с това, че искат да са звезди - да ги забелязват, да се кипрят. Ние работехме в името на изкуството, не ни вълнуваше толкова известността.

Талантът трябва да се доказва, творческа биография не се прави лесно, отнема години. Ако някой си мисли, че с две песнички и с два смачкани клипа може да се стане звезда, жестоко се лъже. 

- По-трудно ли се става звезда днес? 

- Винаги е било трудно. Ние се наложихме на музикалната сцена с нов модел много трудно - имахме перипетии, забраняваха ни. Всички режисьори искаха да снимат с нас, защото правехме качествено шоу - с изпипани песни и атрактивна хореография. Но пенсионирани полковници в т.нар. отдел ОТК в телевизията се дразнеха от нашето „кълчотене“.

За онова време мъж певец, който танцува и е изрусен, беше твърде провокативна комбинация. И започнаха да ни забраняват заради „американски движения с краката“ - специфичните походки от пантомима, които правех.

В началото композиторите не искаха да ни пишат песни, докато не се увериха, че не сме еднодневка, а сериозни изпълнители.

Битката да останеш на сцената, винаги е трудна. Сега също е трудно - ако не участваш в утвърден лейбъл, утвърден музикален формат или марка, ти е спукана работата, защото, за да пробиеш, ти трябват много пари. Затова съм убеден, че трябва да се помага на талантите, да им се даде шанс.

Бил съм пловдивчанин в предишния си живот

Пловдив, най-старият жив град в Европа, ми е любим. Казвам го убедено, въпреки че съм софиянец три поколения назад. Особено Старият град - имам чувството, че някога, в някой друг живот, съм бил роден там.

Архитектурата, атмосферата така ме привличат, че дойда ли в Пловдив, задължително се разхождам по калдъръмените улички, сядам на кафе в "Алафрангите", в "Пълдин", в "Старата къща". Там има магия, която винаги ме зарежда духовно. Пловдивчани са изключителни, топли хора. Не е изключено да съм бил пловдивчанин в предишен живот.

За мен беше голям празник, когато сме имали концерти в Пловдив. Цяла седмица на Пловдивския панаир сме се чувствали като западни звезди, правехме ревюта за западни фирми.

Имам много приятели и състуденти пловдивчани. Пловдив е и един от големите инкубатори на музикалните таланти - има страхотни музиканти, певци, артисти, танцьори, във всяка област на изкуството. Имам и роднини в Пловдив по линия на брата на чешката ми прабаба Теофана Цалдар-Йосеф.

Етиен  Леви е популярен певец и музикален педагог. Почетен професор на НБУ. Завършил консерватория със специалност “Естрадно пеене” и втора специалност - "Пиано". Солист на вокална група „Трик“. Участвал е в многобройни забавни програми, сред които  шоу „Невада“, както и в шоуто на Тодор Колев „Как ще ги стигнем... американците“.От 1998 г. е преподавател в Националната музикална академия, а от 2000 г. -  в НБУ. Бил е  музикален педагог на световния музикален певчески формат „Мюзик Айдъл“. През  2009 г. е участник в световния денс формат „Денсинг Старс 2“. През 2011 г. е вокалният педагог на световния музикален формат „X Фактор“. От 2011 г. е вокален педагог на формата „Като две капки вода".

Носител на  трета награда на конкурс на "Евровизия" за изпълнители в  град Кноке, Белгия. Печели първа награда на  конкурса „Мелодия на годината” през 1986 г. и втора награда  на „Златният Орфей” през 1998 г. в конкурса за авторска песен  с „Приказен свят“. Председател и жури в много конкурси за млади таланти. На 9 юни Етиен Леви е избран за депутат от партия "Величие".

С група „Трик“ - към върха на „Евровизия“ и „Златният Орфей“

В сценичната си и преподавателска кариера Етиен Леви има изключителни постижения. С група “Трик” имат няколко творчески върха и са любимци на публиката. Продуцентът Стефан Широков и композиторът Найден Андреев създават „Трик“ като иновативна група, съставени от изпълнители с много таланти - на музиканти, певци, танцьори, артисти, импровизатори.

И Леви, и партньорките му Румяна Георгиева и Снежана Петкова са типичният мюзикълен тип изпълнители, които предизвикват фурор сред публиката и успешно представят България на наши и международни конкурси. 

През 1984 г. се явяват в Рощок на конкурса “Песни за хората и морето”, където печелят втора на- града при жестока конкуренция на участници от 18 държави, само на точка след победителката Силвия от страната домакин - ГДР. През 1985 г. се представят много успешно в белгийския град Кноке в конкурса на “Евровизия” за изпълнители - те са първите българи, спечелили награда в този конкурс - трето място. Успех, който не е постигнал нито един български изпълнител досега. През 1986 г. групата печели конкурса “Мелодия на годината” с „Шесто чувство“.

Песента по музика на Найден Андреев и текст на Волен Николаев става хит и емблема на групата. През 2020 г. възстановява група “Трик” с името “Супертрик”. Леви е и талантлив композитор.

През 1998 г. печели втора награда в конкурса “Златният Орфей” с песента „Приказен свят“, а през 1999 г. - първа награда на 30-ия юбилеен пролетен радиоконкурс с песента „Поглед към мама“.

Проф. Леви с основание се гордее с преподавателската си дейност - бил е преподавател в На ционалната музикална академия, в Софийския университет, в Департамент “Музика” на Нов български университет преподава вече 24 години. Бил е председател и жури на много конкурси за млади таланти.Т

ри сезона - през 2007, 2008 и 2009 г., е вокален педагог на популярния певчески формат „Мюзик Айдъл”. През 2009 г. е участник в „Денсинг старс 2“. През 2011 г. е вокален педагог на първия сезон на „Х Фактор” в България. Същата година е поканен за вокален педагог на артисти и певци във формата „Като две капки вода”, какъвто беше и в сезона на шоуто за 2024 .

Прадядото - герой от войните, прабабата - чешка музикантка

От предците си съм научен на ценности, от които да не отстъпвам, казва Етиен Леви. Наследник е на велики българи и се гордее с корените си.

Негов прадядо е подполковник Митрофан Пошев, герой в Балканската война, загинал през 1912 г. в битката при Селиолу. Завършил две военни академии - в Санкт Петербург и в Париж, произведен посмъртно в генерал. Негова дъщеря е майката на бабата на Етиен Леви. Баба Кинка Тенева е отгледала музиканта и  сестра му.

Прабабата на Етиен - Теофана Цалдар, съпруга на храбрия офицер Пошев, е чехкиня. Идва в България по покана на цар Фердинанд след Освобождението и става един от първите преподаватели по музика у нас. Теофана е била красавица, свирила е във военния оркестър на цитра и остава като самарянка да помага на българския народ във войните. 

Михаил Тенев, брат на прадядото на Етиен Леви Константин Тенев, е бил министър на финансите. Двамата основават първото дружество „Розова долина“ в Казанлък. Изпращали са млади талантливи българи да учат в чужбина.

Михаил Тенев, завършил математика в Швейцария, е човекът със заслуги за създаване на златния еталон на българския лев. Бил е участник в Освободителната война и преводач по време на сключването на Санстефанския мирен договор.