Има 7 смъртни гряха и политиката без принципи е един от тях. Не сме го казали ние, а Махатма Ганди.

Мъдростта на индийския политик, филантроп и мислител обаче явно е непозната за жълтопаветните лидери в България, защото всеки ден и час дават ново и ново доказателство, че за тях политиката и принципите са две взаимоизключващи се понятия. За идеалите и смислените идеи – да не говорим.

В третата седмица на предизборната кампания сме, но единственото, което идва от централата на ПП-ДБ е третокласен черен пиар, пошъл дори за обръгналия роден партиен пейзаж. Както и послания ала старата изстрадана българска приказка, че не е важно на гражданите на страната да им е добре, а на Вуте да му е зле.

Да сте чули смислени идеи как ще се справят с цъкащите социални бомби в страната? А с икономиката, буксуваща заради вътрешния и външния политически хаос? Не и няма да чуете! Защото лидерите на ПП-ДБ съществуват, не за да градят, а да паразитират на политическата сцена и да овладяват контролните и властови механизми в страната в полза на олигархичния кръг, който ги създаде.

Само че, тъй като няма как да застанат пред избирателите и да си признаят чистосърдечно, че всеки глас в тяхна полза е вот за задкулисието, чиито конци се дърпат от Иво Прокопиев, осмислят съществуването си по втория начин. Не с конкретни идеи, а със заклеймяване и очерняне на тези, които наистина искат да направят нещо в страната и да я превърнат в истинска европейска демокрация.

Вземете например последния пост на съпредседателя на ДБ Христо Иванов във Фейсбук. Дълъг като чаршаф, но свеждащ се до две прости послания. С едното отново дава заявка, че ако пак се доберат до властта, ПП-ДБ ще направят пореден опит да овладеят службите, регулаторите и антикорупционните институции. А с другото разкрива и втората си цел – не подреждане на държавата, а „потапяне на ДПС“.

„Знаете ли денят, в който Делян Пеевски има 15 депутата, какъв ден е? Изключително светъл ден за българската демокрация!“, реди с патос Иванов в поста си.

Ех, мечти, мечти..... Отделно този речитатив е и типичен пример за самоуличаване. Защото изваждането пред скоби на ДПС и Делян Пеевски от страна на проваления правосъден министър и сламен лидер на формация, командвана от олигарх, си е както и да го погледнеш…реклама.

И признание, че единствените, които пречат на ПП-ДБ да превземат през задния вход държавата и нейните институции в полза на Прокопиев са именно ДПС и Пеевски.

Не че не си го знаехме. Именно заради тези болни амбиции, записани черно на бяло в проекта на Христо Иванов и жълтопаветническата му компания за меморандум, предлагащ поделяне на регулаторите и овакантените позиции в Темида, се провали ротацията на кабинета „Денков“ с този на Мария Габриел и сега пак сме на предсрочни избори.

Но друго си е да дойде като признание от човек, който от излизането си на сцената преди близо 10 години съществува на нея само и единствено, за да  предлага „съдебна реформа“ и „антикорупционни промени“, чиято цел е не в обществото да се върне чувството за справедливост, а олигархията да сложи свои хора на всички ключови позиции в Темида и в контролните институции.

Цел, която не успява да постигне именно заради категоричната позиция на Пеевски и ДПС, че няма да позволят демокрацията ни да продължи да е в плена на олигархията и ще върнат държавата на обществото.

Но Христо Иванов продължава да пробва, защото това е единственото, заради което менторът му Прокопиев още го държи на партийната сцена. Друг е въпросът, че за тези години лустрото му на уж европейски политик отече в канала на историята, към който с бясна скорост се е запътил и самият той.

Като правосъден министър Христо Иванов се записа за аналите единствено с разследването срещу него за фалшиви подписи под официални документи. А като партиен  лидер – с безпринципни позиции, незаконно финансиране на партията от страна на разследвани за пране на пари дружества и безгръбначна гъвкавост, явно разчитаща на слабата памет на обществото.

Така, след като премина пълния цикъл от призивите през 2021 г. „нито глас за Пеевски“, докарали му пълно фиаско на тогавашния вот за парламент, през „пиенето на мазно кафе в скута на Пеевски“ – също претърпяло провал упражнение, сега пак стигна до мантрите от 2021 г. Защо си мисли, че това ще сработи е въпрос с повишена трудност.

Защото нито паметта на гражданите е толкова слаба, нито уроците на историята са забравени. И както тогава избирателите ясно показаха на кого вярват, като Пеевски отбеляза рекорден резултат в прекия си сблъсък с Иванов, а съпредседателят на ДБ претърпя пълен крах в битката, сега римейкът идва с още по-голяма скорост.

А причината е прозаична – обществото не харесва безгръбначните и безпринципни политици и не вярва на сълзи, още повече, когато са на наместници на олигархията в политиката. То иска ясна визия и решения. Каквито при любителите на черния пиар от ПП-ДБ няма.      

Тук е моментът да подчертаем, че въпросният пост е пуснат от Христо Иванов не от личната му страница в социалната мрежа, а от партийната – на „Демократична България“.

Причината е прозаична – съпредседателят на ДБ избягва от месеци да влиза в собствения си профил във Фейсбук, защото там е пълно с коментари на гневни граждани от типа на: „Чуди се къде да се скрие от срам. Той винаги ще намери скут, в който да седне“, „може бас да се хванем, че ще е първият след изборите с оня малоумен гном дето се мисли за генерал, дето – след като си вземат душ и си сменят дрехите, вземат наколенките и са в Банкя да се настаняват в исканата от тях поза!“ и  „Христо, твоите олигарси още ли не са разбрали, че от теб нищо не става?“.

По-ясна присъда за мнението на избирателите за Христо Иванов и останалите лидери на ПП-ДБ, здраве му кажи. А окончателната ще я видим след само 10 дни – на вота на 9 юни.