По БНТ излъчват някакви тъжни репортажи от срещите на политическите лидери с техните фенове. И всичките репортажи са ужасяващо еднакви.

Ако партията е по-богата, срещата протича в местното читалище, ако е по-бедна – в скромна стаичка с малка трибунка и наредени двайсетина стола.

Кандидатите за властта се държат важно. Обясняват убедително на хората, че знаят как да оправят държавата (никой не сеща да ги пита защо не са го направили досега).

Операторът обръща камерата към публиката. Някакви хорица от партийния актив гледат с безизразни лица към лидерите си. Повечето са мъже на средна възраст с шкембенца, леко наболи бради и якета от изкуствена кожа. Дошли са тук, защото са на служба в общината и не искат да загубят работата си. Пък и след срещата ще има студени сандвичи и вино от картонена кутия (партийните вождове са стиснати и не обичат да се охарчват за почерпка).

Тук таме се виждат и жени, които са си направили прическа за срещата с лидера си. Ако имат късмет, след събранието ще се снимат с него и веднага ще качат снимката в инстаграм.

Тия клети хора слушат за пореден път едни и същи лъжи и глупости от едни и същи кандидати за депутати. 
Не им вярват. Избирателите са наясно, че партийните лидери са измамници. Че са дошли в града им не заради идеи, а само защото искат парите им. 

Но все пак поне за ден са се почувствали уважени. Големият шеф е дошъл в техния малък град. Снимал се е с тях. А вечерта са ги дали по бенетето. „Стойче, видя ли ма? Гошо го дадаха по новините кък слуша на срещата на партията!“ 

Предизборната кампания в града им е свършила. Избирателите сядат в холчето на спарения си панелен апартамент и си пускат „Ергенът“.