„Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм“. С тези думи великият циник в политиката Уинстън Чърчил бързо е карал да се опомнят различни самозабравили се случайници във властта.
Способни единствено да плащат за черен пиар и компромати (след като хората все още си чакат обещаните 6 моста, 5 магистрали и няколко завода за автомобили), представителите на провалената коалиция ПП-ДБ със сигурност биха чули точно тази реплика, ако сър Чърчил можеше да види какви ги вършат днес, пише "Труд".
Точно 10 дни преди изборите 2 в 1 на 9 юни (които ПП-ДБ сами предизвикаха с алчните си щения да овладеят регулаторите и съдебната власт), България осъмна с поредната статия от жанра „платена публикация“, която се появи в иначе авторитетното издание „Политико“.
Материалът, озаглавен „Мафиотската държава тласка България към ръба“, е типичен пример за спешен черен политически пиар. Очевидно поръчан и писан в София и нямащ въобще за цел да информира европейските граждани за течащата у нас предизборна кампания или политическа обстановката.
Видно от целия текст, целта на упражнението, изпълнено от авторката Антоанета Руси е да предостави на машината за манипулации, ръководена от бизнесмена олигарх Иво Прокопиев, задграничен повод да злепостави най-големия враг на неговите политически стартъпи – Делян Пеевски.
От години Прокопиев дирижира цяла машина от медии, политически партии, НПО-та, говорители и фрийленсъри, чрез които организира кални кампании у нас и в чужбина срещу политическите и икономическите си врагове. С две думи – който не слуша, бързо бива омаскарен в някой подобен пасквил, който за минути се препечатва у нас от всичките звена на овладения от него (по собствени признания на Прокопиев в стенограмите „АРГО“) „мейнстрийм“ в страната.
Пеевски – вечният враг на задкулисието
Че статията в „Политико“ е истерично продължение на цяла кавалкада от мръснишки номера, завършили с глоба на ЦИК срещу бившия премиер Николай Денков заради клеветящи билбордове, е видимо и от невъоръжено око. В материала се говори най-вече за лидера на ДПС Делян Пеевски, който получава все по-широка обществена и политическа подкрепа заради ясната си евроатлантическа позиция.
Благодарение на действията в последните няколко парламента страната ни успя да стартира тежкия процес по изчистване на трупаните с години обвързаности с Русия, да подпомогне Украйна с оръжие и боеприпаси в отбраната на нейния суверенитет и ясно да заяви курс към Шенген и Еврозоната.
Междувременно Пеевски се налагаше да бъде и медиатор в сложните некоалиционни отношения, които ПП-ДБ имаше с партньорите си в „сглобката“ в лицето на ГЕРБ-СДС. С помощта на лидера на ДПС много от значимите теми като съдебна реформа и конституционни промени стигнаха до пленарната зала на 49-тото Народно събрание.
Днес обаче Пеевски е заплаха за топящия се като пролетен сняг рейтинг на ПП-ДБ и лидерите на партиите в тази широка коалиция. Последни проучвания показаха, че личният рейтинг на Пеевски изпреварва този на всеки един от водещите лица на ПП-ДБ.
Те от своя страна, след като в продължение на 3 години вадиха само голи обещания от торбата с политическите лъжи, днес са изправени пред невероятна криза на доверието дори сред най-яростните си привърженици.
Затова в последните 2 седмици политическите протежета на олигарха Иво Прокопиев се завърнаха към изконното си разбиране за политиката – организирането на кални кампании.
Някои от по-внимателните наблюдатели на политическия живот у нас сигурно са запомнили добре заканата от преди няколко месеца на Христо Иванов. Тогава Пеевски разкри, че лидерът на „Да, България“ се е опитал да го шантажира със заплахата, че ако се стигне до избори „ще бъде извадена картата ДПС“. Тоест – промянаджиите нямат свян да се обърнат на 180 градуса и да се завърнат към обичайната си анти-Пеевски и анти-ДПС реторика, с която да се опитат да припечелят някой глас отгоре.
Как се поръчва убиец на репутации?
След като близо 10 дни в цялата страна се провеждаше откровена черна пиар кампания срещу ДПС и доскорошния партньор на ПП-ДБ във властта – ГЕРБ-СДС, в сряда дойде време да се включи „тежката артилерия“. Автор на материала е Антоанета Руси, за която Google архивите пазят спомена за времената, в които е живяла и работила под българското си име – Антоанета Русинова.
Трудила се е като стажант не къде да е, а в работещата с кръга „Капитал“ секция на „Томпсън-Ройтерс“. Кратка проверка в социалните мрежи пък показва, че макар да се е заявила като журналист, работещ в сферата на „киберсигурността“ настоящата Руси няма проблем да се пробва и на полето на политическата журналистика.
Разбира се – все свързано с България и доста самоуличаващо писано в полза на хората на Прокопиев от ПП-ДБ. Творейки материали по поръчка, представляващи типичен пример за „убиец на репутации“.
Така за последните 2-3 години журналистката през няколко месеца „изгрява“ с някой политически анализ, който след това още по-удобно се препечатва от мейнстрийма на Прокопиев. В последния случай материалът на „Политико“ е пуснат на сайта на изданието в 5 часа сутринта българско време (4 часа брюкселско), но явно е бил чакан на пусия от медийната машина за манипулации на Прокопиев.
Видимо, готови с превода и най-важните акценти от статията, тружениците на олигарха сън не са спали, за да „препечатат“ материала. А той сам по себе си е доста издайнически.
Какво липсва в текста?
Едва ли има човек, живял в България в последните няколко месеца, който да е пропуснал цялата върволица от скандали, в които сериозно участваха почти всички лидери от коалицията на Прокопиев ПП-ДБ. То не бяха опасни връзки с контрабандисти (цяла парламентарна комисия разкри сериозните обвързаности между властта в лицето на промянаджиите, „Митниците“ и едни от големите ползватели на контрабандни канали у нас – баща и син Димитрови).
Появиха се и снимки, на които видни лица от ПП като Бойко Рашков и самия Кирил Петков се гушкат с контрабандистите и тяхното куче, което пък се превърна в градска легенда като той-пуделът, който вместо чехли, носи пачки от по 50 евро на стопаните си.
Да не говорим за записите, увековечили как лидерите на ПП и тези на партньорите им от ДБ коментират черни каси и незаконен кеш за финансиране на кампании, а също и механизми за овладяване на службите, за да бъдат сложени там политически назначения, които да изпълняват партийни поръчки.
Всички тези скандали, поставящи под въпрос не просто моралните устои на ПП-ДБ, а цялото им право да се вихрят не зад решетките, а на политическата сцена, дори не са намекнати в статията. Защо ли? Риторичен въпрос, предвид факта, че тя е писана очевидно под диктовката на ментора им Прокопиев.
Материал "писан в София", но маскиран по любимия прийом на олигарха - през престижно издание, което го отпечатва, за да бъде разпространено у нас с етикета-менте "Made in Brussels".
