„Готов съм да поема политическата отговорност!“.

Това е една от най-често използваните фрази от сламения лидер на „Да, България“ Христо Иванов.

Още от създаването на партията, чиито конци реално се дърпат от олигарха Иво Прокопиев и кръга „Капитал“, през 2017 г., наследникът на големия комунистически род Бойкикеви обикаля медии, мегдани и удобни микрофони, за да обяснява как е готов да понесе върху все по-наедряващата си през годините фигура цялата отговорност за едно или друго нещо.

А когато дойде моментът за плащане на политическата сметка изчезва като стар циция и се покрива в изчакване бурята да отмине и гръмките му думи да изтекат в канала.

Където изтекоха и всички партийни обещания за по-добър живот в последните 10 години, в които Иванов неизменно присъства. Ту като министър в кабинет на ГЕРБ, ту като опозиционен лидер, ту като партиец на повикване на Прокопиев – Иванов винаги е там. И като един Сизиф носи ли, носи камъка на големите думи, които реди предизборно и които трудно прокарва след това като отмине вота и хората го наредят отново на опашката на мераклии за власт.

Ето например, преди няколко дни гръмко и доста истерично обяви, че никога не бил искал да се кандидатира за който и да е голям пост в държавата. Новата порция Христови клетви дойдоха след като лидерът на ДПС Делян Пеевски разказа пред медиите един от скандалните опити на ПП-ДБ да се доберат до власт.

В случая това бил Христо Иванов, който отишъл при Пеевски в парламента и пред погледа на депутата от ДПС Йордан Цонев направил на лидера на движението следното неустоимо предложение: "Аз искам да стана президент, имам нужда от подкрепата на ДПС за това. Важно е да ликвидирам ПП и да бъда единствен лидер на дясното, след това да мога да стана президент. Предлагам, г-н Пеевски, Вие да бъдете премиер".

Явно изнервящата за задкулисните партийци откровеност на Пеевски хвана Иванов буквално по бели гащи и това доведе до доста истеричната му реакция. Няколко часа по-късно съпредседателят на ДБ излезе пред медиите, за да изломоти невероятното обяснение – имал бил възможност да се кандидатира за президент, но отказал: „Мога да ви уверя, че никога, нито за секунда не ми е минавало през ум да се кандидатирам за подобен пост.“

Ех, Христо, Христо.

Не е добре да се говорят неща, които са лесно проверими, особено във времената на любимия на Лена Google. Едно просто рисърчване в глобалната мрежа показва, че през 2021 г. е бил доста по-откровен в политическите си мечти и тогава не го е било срам да си признае, че мечтае баш за такава власт, каквато сега отрича, че е искал.

Тогава в интервю за овладяната от биг боса му Иво Прокопиев българска секция на „Свободна Европа“ Иванов без капка свян заявява, че е готов да поеме отговорност и да стане премиер, ако това се налага. На въпрос дали е достатъчно политически зрял, за да стане премиер и дали би понесъл подобна отговорност, Иванов отговори, че вече е „понесъл отговорността да поставя някои от най-тежките въпроси в българската политика“.

Не може да му се отрече, че има самоувереност, контрастираща рязко с факта че без свян може да мимикрира от от течно в газообразно състояние, в зависимост от нуждите си.

Политическо-икономическите такива, разбира се. Все пак момчето на олигарха Иво Прокопиев извървя нелек път от „Нито глас за Пеевски“ до скута на лидера на ДПС и дори не се изчерви от този факт. А сега явно се надява да повтори този цикъл, яхнал отново опорката за лошия Пеевски. Поне до след изборите, когато без свян ще чака народът да забрави юнашките му предизборни фрази.

То моментът за надеждата за късата памет на избирателя не е от вчера в комунистическата кръв на Иванов. Партийният лидер, който без свян се шмугваше по задните седалки на джипове на спорни бизнесмени като Пламен Бобоков и дори беше заснет в тези уличаващи пози, днес се кълне, че никога не е търсил финансиране именно от този бизнесмен.

Нищо, че именно това разкрива единият от разпространените в последните дни записи на разговори между лидери на ПП. В него се твърди, че съпредседателят на „Продължаваме промяната“ звъни именно на Бобоков, за да търси спонсорства. Но това не попречи, Иванов да обясни преди две лета, че с Бобоков били обсъждали културен проект в Русе. Твърдение, което не минава дори пред най-отбрана публика от жълтопаветници.

И за всичко това си има логично обяснение, което може да бъде открито назад в годините и началото на политическия живот на Христо Иванов.Откърмен с комунизма, лидерът на „Да, България“ можеше да е един доста успешен социалист – харчещ държавни пари, за да върши безсмислени движения в политиката.

Можеше, ако на „Позитано“ 20 преди почти две десетилетия не се бяха изсмели на амбициите на най-малкия син на своята съпартийка Мария Бойкикева, че „е красив и харизматичен“ като Христо Ботев и бяха приели идеята му да си го вземат за шеф.

Дори и най-идеализираните комунисти обаче познават кога безпринципността граничи с нереалното самочувствие и отхвърлят предложението. Така светът получава поредният несбъднат комунист, превърнал се в провален демократ.

И това най-ясно се вижда в последните дни, когато Иванов обикаля като една „политическа Шехерезада“ медиите в опит да прикрие поредния си голям неуспех.

Името на Христо Иванов не е ново в политиката – макар да няма нито ден реален юридически стаж от години той обикаля медийното и политическото пространство с чертежите на идеалната според него, реформирана съдебна власт.

Която да бъде така прекроена, че по високите постове в Темида да бъдат инсталирани „правилните“ хора, които да обслужват интересите на отбрани олигарси, съгласили се преди години да инвестират в политическите амбиции на днешният провален демократ. И по-конкретно на един олигарх – Иво Прокопиев.

Така, докато беше министър в служебния кабинет, а след това в правителството на Бойко Борисов, Христо Иванов остана в аналите на историята най-вече с доста неумелите си опити за поезия, истеричните си изказвания и ходове всеки път, щом амбициите на олигархичните му ментори да овладеят цялата държава, бъдат спънати.

Както и с факта, че не успя да направи нищо друго, освен да го разследват за 4 фалшифицирани подписа. Явно неуспеха на фалшификатора е част от общата съдба на ПП-ДБ, които често са уличавани, че нямат драма с прекрачването на различни текстове от Наказателния кодекс, стига да подхранят с кеш и власт политическия си стартъп. И на този фон какво тук значат няколко преправени подписа, погазени закони, че и Конституция?

Важното е да се доберат до власт. А кой ще носи отговорността за нейните провали? Е как – Христо Иванов! Честна, комунистическа!

А иначе - поредната доза истерия, поднесени на аудиторията през последните дни от съпредседателя на ДБ, показва едно – че държащият се като училищен хулиган в политиката Иванов е видял, че номерата му – неговите и на партньорите му, вече не минават. Хулиганът си е намерил майстора и вече не може да мародерства върху съзнанието на хората и да изопачава истината.

Защото Пеевски ясно показа, че няма да толерира задкулисните му игрички и ще ги вади на светло. И неговите (на Христо Иванов), и тези на олигарха, дърпащ конците му от сенките.