Кои от нас отиват до избирателните урни и упражняват правото си на глас? Какви са причините, поради които българите отказват да гласуват? Повече по темата коментират психолозите проф. Пламен Димитров и Полина Василева в ефира на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS.

Проф. Димитров провежда проучване, чиято цел е да изследва извадката от българското общество, която не гласува.

"Хронично негласуващите хора са оценка за състоянието на обществото ни. За тях са нужни практики между изборите, за да бъдат мобилизирани да отидат до урните", казва професорът.

Според проучването 42% от негласувалите са предразположени към емоционално прегаряне.

„Афектите ще играят и на тези избори – емоционалните решения в последния момент”, отбелязва проф. Димитров.

„Гневната реакция пролича на предните избори, когато 100 хиляди гласоподаватели не подкрепиха никого – нищо чудно точно тази група да се увеличи и на 9 юни", допълни експертът.

"Много от тези хора, които наричаме пасивно-защитни се борещи се за оцеляване. Това са хората с най-нисък социално статус в България. Реално погледнато за тях трябват практики между изборите, за да бъдат мобилизирани", каза още професорът.

Според психолога Полина Василева гневът на избирателите е породен от разочарование.

"Честите избори, които остават безрезултатни, демотивират гласоподавателите", поясни психологът.

"Гневът може да бъде мощен двигател, но не винаги е градивен. Може да бъде много изненадващ, когато хората отиват да гласуват просто на случаен принцип", посочи психологът.

По думите ѝ човек е така устроен, че има нужда от базова сигурност.

"Когато тя липсва години наред и бъде обещавана, но след това неслучваща се, тогава човек изпада в такова състояние. Как може да бъде върнат? Когато на сцената излязат едни личности, които наистина застават зад това, за което говорят. Българинът сякаш е с една нагласа да си измести фокуса външно, т.е. отвън някой нещо да му направи, да промени. Липсва личната отговорност, има екзистенциален колапс", посочи още тя.