В следващия парламент ПП-ДБ ще имат 18 народни представители по-малко. Това прогнозира пред „Труд news” математикът проф. Михаил Константинов на база последното проучване на Алфа Рисърч преди началото на предизборната кампания.

ГЕРБ-СДС влизат в надпреварата като фаворити с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват на предсрочните парламентарни избори, а ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали със 17,5%, на почти 8 пункта дистанция след ГЕРБ, показва изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода от 25 април до 2 май.

Избирателите на ГЕРБ се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите. Относително равномерно представени са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София.

Очевидно, участието както на Борисов, така и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този дефицит, включително чрез противопоставяне на предишното с настоящото управление на столицата, се казва в проучването на Алфа Рисърч.

ПП-ДБ губи около 200 000 гласа от вота си през 2023 г. Същевременно, силните атаки срещу нея имат за ефект сплотяване на по-твърдите є привърженици, но не и привличане на периферия.

Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, “донор” е на други политически сили, съобщават още от Алфа Рисърч. Основна цел пред кампанията на ПП-ДБ ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените ѝ избиратели.

ДПС (14,9%) и Възраждане (14,6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори.

При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията. ДПС няма конкурент в нишата на своите потенциални симпатизанти и основната му цел е да заведе повече от тях до урните.

От Възраждане обаче, които към момента привличат разочаровани от “сглобката” привърженици както на ППДБ, така и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към Солидарна България или ИТН. Тези процеси предвещават интересен развой в този спектър.

БСП е в лек низходящ тренд, но с 8,5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея “дисиденти” в лицето на Солидарна България (2,6%) и Левицата (1,9%). Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти.

Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между Възраждане, ИТН, БСП, Левицата и Солидарна България. Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже.

Несъмнено е обаче, че кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде оползотворена чрез присъствие в 50-то Народно събрание и каква ще остане извън него.

В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията Синя България (2,5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от Синя София и да постигне по-добър национален резултат.

Според изследването на Алфа Рисърч проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание, с няколко по-интересни разлики. Отчита се по-висока мобилизация на ППДБ (до 18,5%), при запазване на вота за ГЕРБ (25,1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата между тях - до 6,6%.

Леко отстъпление на ДПС (14,4%) пред Възраждане (14,8%), но двете партии отново са с близки позиции. Колебание във вота за ИТН (4,8%) и висок риск за партията да остане под по-високия праг за европейския вот (5,88%). В голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати.

Възраждане ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО. БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ППДБ.

Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 000 600 - 2 000 650 души. Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т. е. около 2 700 000.

Вотът за европейските избори се очертава като по-слаб в сравнение с националния (около 35%, или към 2 300 000 души), но по-висок от този през 2019 г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 граждани. Разликата се дължи на факта, че при съвпадението на двата вида избори националният вот “тегли” нагоре и европейския.

Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън ЕС, които обаче могат да гласуват за българско Народно събрание. Което означава, че по всяка вероятност ще има от 3 до 5 на сто разлика между активността на двата избора.

Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус, се казва в изследването на Алфа Рисърч.

Въпреки политическите скандали

Хората се интересуват от доходи и здравеопазване

В изследването на Алфа Рисърч са отделени и темите, които най-много интересуват избирателите. Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от скандали и лични обвинения, за огромното мнозинство от българските граждани тези схватки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми, се посочва в проучването.

Топ три на темите, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания са: корупция, ниски доходи, здравеопазване. Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения.

Професор Михаил Константинов: „Синя България“ и „Солидарна България“ имат шанс за НС

Към момента петте първи парламентарно представени партии стоят добре в социологическите демоскопски проучвания и очевидно отново ще влязат в националния и европейския парламенти. Най-малката парламентарна партия ИТН с около 5% от вота също е с шанс за влизане.

Не е много сигурно обаче дали ИТН ще излъчи евродепутат. Припомням, че бариерата при национални избори е 4% или 1/25, докато бариерата при евроизбори е 1/17 или малко над 5,88 на сто. Т. е. там с 4% няма как да изкараш мандат.

Има две други интересни възможности за две по-малки формации - това са “Солидарна България” и “Синя България”. Те в момента са между 2% и 3% и имат всички шансове към 9 юни да имат 4%, т. е. имат шанс да вкарат парламентарни групи от 10-12 депутати в НС.

По-трудно е обаче да излъчат евродепутати.

Би било голям успех, ако някоя от тези две коалиции успее да вкара свой представител в Европарламента. Това зависи основно от представянето им в предизборната кампания, която вече започна.

Искам да припомня, че в България има 5 200 000 избиратели, а в чужбина има 1 400 000. Аз предпочитам да използвам понятието брой гласували избиратели, а не избирателна активност в проценти, защото не е ясна базата на процентите.

На последните парламентарни избори гласуваха 2 600 000 души. Не очаквам много да се повишат, защото безобразните скандали, които се случиха напоследък, по-скоро ще разочароват избирателите.

Интересно ми е колко ще загубят ПП-ДБ. В момента изглежда, че те губят около 15 депутати, но не е ясно техните избиратели какво ще решат. Те са скандална коалиция от самото начало.

Знаете, че Кирил Петков подаде фалшива декларация за гражданство и нищо не му се случи. Той наруши грубо Конституцията, твърдейки, че е само български гражданин и... нищо.

Но при последните скандали фалшификациите вече са на килограм - фалшиви подписи, фалшиви пълномощни, фалшиво всичко.

Чудя се Адвокатската колегия какво прави, че не отнема адвокатските права на лъжците и фалшификаторите. Аз съм внук на известния български адвокат Спиро Константинов, нося фамилията му и се гордея с това, но вече е срамно да кажеш, че си български адвокат след тези ненаказани не нарушения, а криминални престъпления.

Доц. Татяна Буруджиева: Гласуващите „срещу“ ще изберат по-малките партии

Първо, гласовете на ППДБ не отиват масово някъде. От една страна говорим за партия “Продължаваме Промяната”, която няма изградени структури и тя няма твърди избиратели, които непременно да са активни и да участват винаги на избори. Затова и е трудно да търсим за кого точно ще гласуват, ако са разочаровани от ППДБ.

Твърде е възможно една част от тези избиратели на ПП въобще да не отидат да гласуват. Други избиратели, биха избрали логично партии, които ще им дадат усещането, че може да се постигне промяна. Защото недоволството на тези хора идва точно от факта, че “Продължаваме промяната” не реализира надеждите на протестите и на тенденциите в политиката, които се развиваха от 2020 година насам.

Една част от избирателите, която е свързана с ДБ, могат да се насочат към по-малки партии, които са център-дясно от типа на “Синя България”, включително и към “Български възход”, която е много центристка формация. Но първо: става въпрос за начало на кампанията. Второ - тепърва избирателите започват да узряват за мисълта, че ще има избори и започват да се ориентират в своите предпочитания.

Що се отнася обаче до цялата картина, до преместването, до дисперсията - не само ППДБ стават “донори” на други партии. В подобно състояние е и левицата - там също има голямо дисперсиране на гласове, които също могат да отидат в други формации.

Имаме три отделни листи - на БСП, на “Левицата!” и на “Солидарна България”. Лявото е много характерно със стремежа си за обединение, левият избирател винаги е по-активен, когато вижда на хоризонта някакъв тип обединение, затова си мисля, че там също може да има донорство на гласове към други партии.

Винаги в изборите от последните 10 години имаме една група избиратели, които гласуват “срещу”. На тези избори ще имаме една особеност, че хората много се объркаха кое е “срещу”. На всички избори до сега беше ясно - те са срещу предходното управление.

Но тъй като през цялото време предходното управление беше рекламирано като насила съставено, неотговарящо на самия избор на гражданите, основната мотивация на този тип избирател е “срещу всички”.

И до колко тези хора ще се активизират да гласуват за една или друга партия, е въпрос, но това са пак избиратели, които ще предпочетат по-малките партии.