Новата система за изчисление на заплатите в отбраната вече е факт. Тя ще влезе в сила от 1 януари 2025г. Според нея месечните възнаграждения на униформените ще скочат с близо 30%. Те ще се изчисляват не на база 380 лв., за най-ниската длъжност, която не беше променяна от 2009г., а въз основа стойността на средната работна заплата в страната за второто тримесечие на всяка преходна гадина по официални данни на НСИ. На второ четене, по предложение на МО, депутатите решиха същият механизъм да важи за изчисление и на възнагражденията на цивилните служители.
За да сме обективни и честни, трябва да признаем, че това е пробив по отношение на социалната политика в армията и по-специално на заплатите на униформените. Защото те в момента са обидно ниски. Войник започва службата със стартово месечно възнаграждение от 1400 лв., а лейтенант, взводен командир - с 1800 лв, колкото е заплатата на касиерка в Лидъл. Еуфорията във войските от това решение наистина е голяма. Но затова са си виновни бившите управляващи от ПП-ДБ, които нищо не направиха, за да повишат социалния статус на войската. Тодор Тагарев дори проявяваше пасивност и личеше незаинтересованост да се занимава с този въпрос. Но ето че от ГЕРБ далновидно издебнаха момента и удариха предизборния джакпот. Сакралните поправки за високите заплати във военния закон бяха приети в предпоследния работен ден на отиващото си Народно събрание. Схемата бе обмислена и отиграна перфектно. Служебният военен министър Атанас Запрянов нямаше как да не е доволен и в изблик на нескрита радост от парламентарната трибуна обеща на депутатите три изтребителя МиГ-29 да прелетят на 6 май над София, за да поздравят депутатите „за това смело решение“. Тагарев да се сърди на себе си.
Трябва да признаем обаче и че в поправките в закона има сериозен пропуск. Той допуска дискриминация по отношение на 3 структури – агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, Националeн военно-исторически музей и Информационен център (ИЦ) на МО. Те са част от Въоръжените сили на страната по силата на чл.50, ал.3 на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). В тях работят общо около 600 души. Но те няма да получават по-високи заплати от 1 януари догодина. Причината е, че законът предвижда новата схема за изчисление на възнагражденията на цивилните служители да се прилага в структурите, „където се изпълнява военна служба“. Именно този термин в поправките, който е или юридическо недоглеждане или грешка, допусната поради бързане, решава съдбата на стотици. Сега в момента зрее голямо напрежение, хората се чувстват обидени и захвърлени.
А защо се получи така? Защото в тези три структури няма щатове за униформени и някой е преценил, че в тях не се изпълнява военна служба. Новата схема за заплатите на цивилните в отбраната обхваща предимно служителите, назначени по Кодекса на труда. Това са да речем счетоводители, администратори, финансисти, деловодители, ел. техници, водопроводчици, сервитьори, готвачи, шивачи, обущари и т.н. Има ги навсякъде във Въоръжените сили. Но каква е разликата? Ето пример. В МО работят готвачи сервитьори, хигиенистки . Те се водят на щат към структура, която е военно формирование и в нея служат униформени. В агенцията за военно-почивно дело и военните клубове също има готвачи, сервитьори и хигиенистки, но те ще се разминат с по-високите заплати догодина, тъй като се счита, че в нея “не се изпълнява военна служба“, защото няма длъжности за униформени. А и на двете места хигиенистките вършат една и съща работа- чистят и въртят парцала. Така е и с готвачите, така е и със сервитьорите. Но разликата в заплатите на двете места ще е драстична.
Освен това в МО има дирекции и отдели, където работят както цивилни служители, така и униформени. Изпълняват едни и същи задължения. Носят еднаква отговорност. Униформените правят това, което и цивилните - без никаква разлика. Но те са първа категория труд и с по-високи заплати, защото носят пагони. Кому е нужно това? Една очевадна несправедливост в армията, наследена от времето на соца, която демокрацията не само не отстрани, но дори задълбочи. Въобще темата за паркетните офицери и чиновниците в униформа е време най-сетне да влезе сериозно в управленските приоритети на някой военен министър. Защото тя изобилства от негативни практики, които влияят отрицателно на имиджа на МО в обществото. Иначе проблемът за шестотинте „низвергнати“ служители има лесно решение – в частта за заплатите на военния закон просто да отпадне терминът „където се изпълнява военна служба“. В МО изглежда са осъзнали пропуска и вече мислят как да се излезе от неприятната ситуация.
Поправките в закона родиха и друга несправедливост. Депутатите възприеха предложението на МО офицерите, които са IT специалисти да сключват граждански договор „за извършване на развойна дейност в сферата на информационните технологии.“ Тоест, разрешиха им да работят и частно. Да си прибавят допълнителен доход към заплатата. Аргументът на законодателя е, че така „ще повишат знанията и уменията си, които да могат да бъдат използвани в интерес на отбраната на страната.“ Струва ми се, че тази поправка ще раздели офицерството и по имотен признак. Освен сегашното разделение на пенсионери и непенсионери. В момента на частно могат да заработват единствено военните лекари. Но това е така, защото са задължени да поемат и възникнали ангажименти в националната здравна система по силата на закона за здравето. Освен от частна практика, те получават и допълнително средства по линия на здравната каса за извършване на лечебна дейност. Легенди се носят за това какви месечни доходи си докарват медиците с пагони от ВМА, особено тези на високи постове.
Сега изведнъж се оказа, че IT специалистите с пагони са изключително важни за отбранителните способности на Въоръжените сили и трябва допълнително да се стимулират финансово. Да предположим, че е така. А танкистите не са ли важни? А пехотинците, артилеристите, инженерите, сапьорите, химиците, ракетчиците, бойните пилоти - не са ли важни ? Ами ако и те поискат да им се даде възможност за допълнителни доходи? Какво ще се случи тогава? Танкистите ще трябва да карат трактори и да орат. Сапьорите да се поставят в услуга на подземния свят като майстори по взривовете. За химиците също има поле за изява- я колко нарколаборатории гърмят всеки ден.
Въобще въпросът не е за подценяване и да се допусне частна дейност в армията, макар и ограничено, се изисква сериозен анализ. Как например ще се съчетава изискването военнослужещият да е 24 часа в денонощието на разположение на службата с ангажираността му в частния сектор? А кой ще каже какви интереси евентуално могат да стоят зад фирмата, с която е сключил договор военният? Няма ли да има риск от пробив в сигурността на войските? Проблемът има и друг аспект. Всяка армия е силна, когато морално е единна. В това отношение важи принципът има ли за един, трябва да има за всички. Разделението е недопустимо, защото то ражда недоверие и отчуждение. Губи се вярата в победата, когато знаеш, че си бил ощетяван за сметка на друг. Появи ли се външна опасност армията трябва да я посрещне като юмрук. А това може да стане, когато всички в нея се чувстват равни- както в мирни дни, така и на война. Нека се поучим от случващото се в Украйна. Дезертьорството от най-висшия дълг да защитиш страната си вече е с размерите на пандемия в тази страна.
