Един сладичък, мил пудел разби на пух и прах мантрата за умните, красивите и почтени нови лица в българската политика и произведе нова афера на политическата сцена – „Пудел-гейт“.

Разби я буквално за минути, след като назначеният от довчера управляващите ПП-ДБ главен секретар на МВР Живко Коцев лъсна на снимки с едно куче, носещо пачки с евро в муцуната си, с двама контрабандисти на цигари, полугол в сауната с единия, и с един часовник за поне 50 000 лв., подарен му от скъпите му приятели Марин и Стефан Димитрови, арестувани за ОПГ за контрабанда.

Редом до ченге номер 1 на снимките с пуделчето се вижда и бившият министър на МВР, настоящ депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков, който до онзи ден буквално си беше поставил ореол на пръв борец срещу корупцията и мафията в държавата.

България всъщност почти никога в историята си не бе виждала подобен скандал, в който главният секретар на МВР се гушка с кучетата по масите на контрабандисти и се търкаля гол в сауната с тях, а по-късно за да се измъкне от много сериозно обвинение по този и други поводи отива право в Комисията за противодействие на корупцията и в ДАНС, за да даде показания срещу същите контрабандисти, срещу шефката на Агенция „Митници“ Петя Банкова и срещу лично назначилия я на този пост бивш финансов министър Асен Василев. 

Всички тези мръсотии по върховете на държавата станаха известни от изтекли в публичното пространство два протокола от разпита на Коцев пред разследващите и от снимките с часовника, кучето, пачките, контрабандистите, Рашков и кръчмите с масите, грижливо пазени в телефона на главния секретар на МВР.

Как обаче реагираха назначилите го ПП-ДБ, които в деня на акцията срещу Банкова и на разпитите на Коцев все още бяха на власт, е по-интересно от всякога, не защото не сме свикнали да ги виждаме в позата – „корупция е всичко друго, в което ние не участваме“, а защото тези хора все още претендират да са лицето на „Промяната“ и моралният стожер на българската политика.

Всъщност ПП-ДБ реагираха като ощипани госпожици и единственото, което направиха те и обслужващите ги медии е да се разсърдят, че техните са хванати.

Реакцията беше мигновена, Атанас Атанасов, Христо Иванов, Кирил Петков, дори тогавашният премиер на България Николай Денков, подкрепени от „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Свободна Европа“, Андрей Янкулов от АКФ и още цяла плеяда анализатори и „собственици на свободната журналистика“, като един се произнесоха в духа на: „Тук някой се пробва да омаскари нашите, някой ги е натиснал да си признаят, кой, защо, кога, как пусна протоколите и снимките на Коцев, ама те истински ли са“. Капиш? Важно е не откъде са пачките в устата на сладкия пудел и часовникът за 50 000 лв., а е важно кой е пуснал снимките и протокола. 

И понеже обичайно в живота се случва така, че виновният разпознава вината си най-често в другите, когато истината не му е угодна, веднага заваляха дежурните обвинения към прокуратурата (войната срещу която е единственият смисъл на съществуването на тези хора във властта и беше очаквано пак тя да бъде нарочена) как видиш ли била натискала някого да си признае престъпление и видиш ли водела някаква въображаема „кампания“ срещу иначе чистият като момина сълза главен секретар на МВР.

И на малките деца вече стана известно как работи пропагандната машина на политическата клика около Христо Иванов, Атанас Атанасов, Асен Василев, Кирил Петков и компания. Един от тях пуска една или повече опорки пред медиите от семейството на „Капитал“-ци, а насетне в същите медии започват да се въртят анализи, интервюта, коментари, изследвания и прочее, които случайно или не удостоверяват точно тезата на ПП-ДБ.

Ако пък трябва нещо да бъде медийно засилено, на въоръжение идват НПО-тата като Антикорупционен фонд, в които се плъзват „разследвания“, протоколи от разпити, снимки, показания и т.н., които после семейството на „Капитал“-ци мултиплицира на талази през един или два часа във всичките си разклонения. 

Когато обаче на снимки в публичното пространство се вижда гол техният секретар на МВР, техният депутат Бойко Рашков, а в протоколи от разпити се уличават в, елегантно казано, странни зависимости тяхната шефка на „Митниците“ и техният финансов министър тези материали не просто не се публикуват, а се стартира мощна кампания, за да се увери обществото, че проблемът не е в запечатаното на снимките и протоколите, а в това кой ги бил разпространил.

Значи, когато Антикорупционният фонд пуска серия от протоколи от разпити по едно от най-значимите висящи дела в момента това е правилно и е разследваща журналистика, не е важно откъде ги имат и кой им ги спуска, а когато снимките и протоколите уличават техните, това вече е лошо?

Добре е същите тези хора да спрат да подценяват интелекта на хората и да изместват фокуса на проблема.

Вместо да питат вече трети ден кой бил пуснал протоколите и снимките с Коцев и Рашков на медиите, е редно, за да запазят и малкото си останало достойнство, ПП-ДБ да започнат да питат какво прави собственият им полицай номер 1 в сауната с и в компанията на контрабандисти, какво прави Бойко Рашков на тези снимки, откъде са пачките с евро в устата на сладкия пудел и прочее.

Защото президентът Румен Радев беше напълно прав като каза преди дни – срамно е да имаме главен секретар на МВР който твърди, че не знае какво прави гол в сауната с потенциални престъпници, получава подаръци от тях, пие и яде на една софра с тях, а в следващия момент се оправдава с лоялността си към Бойко Рашков за всичко това.

Христо Иванов, Петков, Василев, генералът Атанасов и сервилните им журналисти и медийни анализатори като Полина Паунова, Силвия Великова, Андрей Янкулов и прочее, които шести ден са на амбразурата да вадят анализи, изводи и констатации как отново лошата прокуратурата нещо на тях им пречи в историята да се сдобият те с патент над истината, е време да се огледат в собствените си образи и да спрат да изместват темата от съдържанието й.

Стига вече с двойните стандарти, манипулациите и лицемерието – нека си признаем, че слон в стаята има, а на гърба му са се покатерили един върху друг главният им секретар на МВР, бившият им вътрешен министър, шефката им на Агенция „Митници“, финансовият им министър и кой ли още не. Защото, ако оставим слона да си вилнее в стаята, и крехките надежди за някакви държавнически достижения като „Шенген“, „Еврозона“, европейска интеграция, репутация пред партньорите на България не само в Европа, а и по цял свят, ще бъде тежко погребана. 

От високо се пада тежко и болезнено - за всички това е ясно, но когато високото е върхът на държавната власт, а залогът е самата България, падението е за целия народ. Осъзнайте се.