Тази седмица една дискусия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за спасяването на българските евреи доведе до обвинения в „антибългарска пропаганда“ и историческа „фалшификация“.

Причината е, че събитието не говори само за спасяването на голяма част от евреите в България през Втората световна война, но и за факта, че страната е провеждала и антисемитската политика по същото време.

Медии и депутати разкритикуваха СУ, че допуска такова събитие на територията си. Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов видя в него „подмяна на историята“ и призова ректора на университета проф. Георги Вълчев да се разграничи от дискусията.

В резултат организаторите я отмениха, а ректорът каза, че тя е била планирана по „неправилен начин“. Вълчев добави, че като публична институция СУ трябва да защитава „официалната държавна позиция“ за България и евреите.

Това се случва месец след като България отбеляза 81-ата годишнина от спасяването на голяма част от българските евреи през 1943 г. И няколко седмици след като депутатът от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) Даниел Лорерстана обект на антисемитска атака.

Ето как се разви историята.

За какво е тази дискусия

На 25 март Културният център на СУ обяви във Фейсбук събитие със заглавие „Патология на едно честване“. Става дума за дискусия „по повод злоупотребите около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“ по време на Втората световна война.

Участници са историците Стефан Дечев и Александър Везенков, икономистът Румен Аврамов, архивистката Иванка Гезенко, журналистката Еми Барух и философът Стилиян Йотов.

Организаторите на дискусията са критични към честванията на годишнините от спасяването на българските евреи, които се провеждат от 2003 г. насам. Те отбелязват факта, че на 10 март 1943 г., след силен обществен натиск, са преустановени плановете за депортиране на еврейското население на България към нацистките концлагери. Така са спасени близо 50 000 евреи от днешните граници на България.

В нацистките лагери обаче са депортирани други 11 343 евреи от териториите, които тогава са под българско управление - Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.

Идеята на дискусията е да обсъди съвременните исторически проучвания, които разглеждат българската антисемитска политика и депортацията на евреи от „новите български земи“, а не само възхваляват факта, че голяма част от българските евреи са спасени.

Според организаторите е погрешно България едностранчиво да се оневинява, след като е имала и антиеврейско законодателство.

Кой протестира срещу събитието

Тази позиция обаче предизвика критики и обвинения в „антибългарска пропаганда“. В дните след обявяването на събитието се появиха медийни публикации и изказвания на политици по темата.

На 3 април лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов прочете декларацията от парламентарната трибуна, в която критикува събитието и каза, че то цели „фалшификация на българската история“. Костадинов призова ръководството на СУ да се разграничи от дискусията и отправи обвинения към нейните организатори.

„Историята на България е свещена. Тя не бива да се пипа с мръсни пръсти“, каза още Костадинов.

Евродепутатът от ГЕРБ Александър Йорданов пък нарече в текст за „168 часа“ „просташка либерална теза“ твърдението, че българската държава е водила антисемитска политика. Йорданов каза, че проблемът е съгласието на СУ да допусне на негова територия да се проведе „едно антибългарско псевдонаучно мероприятие“.

В същия дух беше публикация в информационната агенция БГНЕС с неизвестен автор, озаглавена „Ректоратът на Софийския университет приема антибългарско мероприятие“. Този текст също зададе въпроса защо СУ е позволил провеждането на такова събитие.

Кой организира дискусията

Всъщност организатор на събитието не е СУ, а Културният център към него. Този център има свой собствен правилник на одобрение и дейностите му не минават за одобрение през академичния съвет на университета.

Директор на Културния център е културологът проф. Александър Кьосев. Той отговори на критиките към дискусията, като каза, че „академичната автономия [трябва] да бъде защитена и от заплахите за насилие, които получихме, и от опитите за натиск“.

На обвиненията, че събитието представя едностранна гледна точка, Кьосев отговори, че Културният център на СУ е отворен и към текстове с различни мнения по същата тема, стига те да спазват добрия академичен тон и да са аргументирани.

От организацията на евреите в България „Шалом“ също защитиха дискусията, но казаха, че „има шанс тя да бъде използвана в политически аспект в предстоящата предизборна кампания“ и е по-добре да се отложи за по-късна дата.

Трябва ли университетът да повтаря държавни позиции

В крайна сметка събитието беше отменено „от съображения за сигурност“. „Те бяха породени от манипулативни и насъскващи публикации, от заплахи по интернет, но и от гневни телефонни обаждания на влиятелни хора в държавата“, написаха участниците в дискусията.

Те публикуваха със свободен достъп текстове по темите, по които щяха да говорят:

"Държавата срещу истината" на Румен Аврамов;

"Академичният негационизъм" на Александър Везенков;

"Медии и медиатори Памет и амнезия" на Еми Барух;

"Депортациите от Македония и тяхното място в българо-македонските отношения (2011-2023)" на Стефан Дечев;

"Герои, роби и войници на труда" на Стилиян Йотов.

В деня, в който дискусията трябваше да се проведе, ректорът на СУ проф. Георги Вълчев последва призива на лидера на "Възраждане" Костадинов и каза, че събитието е било планирано неправилно и е представяло само една гледна точка. Според Вълчев, след като България има „държавна позиция“ по отношение на българските евреи, тя трябва да бъде следвана и от университета.

„Имаме преди години приета декларация на Народното събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като публична институция, разбира се, ние сме в ситуацията да защитаваме официалната държавна позиция“, каза още Вълчев.

През 2013 г. парламентът прие декларация, в която определи спасяването на българските евреи през 1943 г. като "забележително събитие, показващо човечност и толерантността на българския народ".

В нея обаче с няколко изречения беше споменато и депортирането на евреи от част от контролираните от България територии. Там се казва, че "днес не може да се оспорва фактът, че 11 343-ма евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които са под германска юрисдикция".

"Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на българската местна администрация да го спре", пише още в декларацията.

В изявлението си сега ректорът на СУ добави, че през следващите месеци ръководството на университета ще направи промени в правилника за управление, за да може събитията на Културния център да минават през академичен съвет, за да бъдат одобрени за провеждане. В социалните мрежи преподаватели определиха тази идея като притеснителна.