Адвокатите, защитаващи България срещу иска на Nexo, ще се избират по по-ниски критерии от тези, които държавата традиционно залага. Това се вижда от сравнение на документите в процедурата за избор на процесуален представител с тези от проведената миналата пролет процедура.
Тогава състезанието спечелиха Arnold & Porter и White & Case, които са водещи в света по дял на спечелени дела (съответно 82% и 74%), но до подписване на споразумение така и не се стигна, но същите представляват страната ни по висящите към момента дела за над четири милиарда лева по силата на по-старо споразумение от 2018 година, също след процедура с по-високи критерии. Сега искът на Nexo, за който тепърва ще се спори дали въобще трябва да му се даде ход, е на стойност по-голяма от всички висящи дела, взети заедно (три милиарда долара или 5.4 милиарда лева) и Министерството на финансите снижава критериите за избор на представител.
Когато сме ние, всичко е точно
Преди да се стигне до критериите се вижда, че министърът на финансите Асен Василев одобрява състезателна процедура със същите рамки, като тези в миналото, които сам критикуваше, но с по-ниски критерии за избор на адвокати.
В миналото конкурсите не се правеха по Закона за обществени поръчки (защото не се изисква), а критериите се определяха от министъра на финансите по предложение на Дирекция „Съдебна защита“, което той утвърждава, или редактира, преди да влязат в сила. Критериите бяха толкова високи, че се покриваха от малък брой кантори, които се броят на пръстите на ръцете, принадлежат към т.нар. „Първа група“ и до една са чуждестранни. Това караше много български адвокатски фирми да недоволстват, че нямат достъп до този бизнес, сякаш държавата е длъжна да рискува загуби за милиарди, за да им създаде работа.
След проведен миналото лято одит в Дирекция „Съдебна Защита“, който излезе от законовите си рамки, отнемайки възможността на засегнатите да се защитят, министърът на финансите заяви в парламента, че има „нарушения в самата дирекция, които в момента са в процес на изясняване на съответните производства“ и „След направени проверки се установи, че тази дирекция работи без вътрешни правила, че един човек решава какви да бъдат критериите за конкурса, провежда конкурса, оценява кои да са адвокатските кантори, с които държавата работи, след което прави възлаганията“.
Е, сега отново състезателната процедура не се организира по ЗОП. Отново един човек има решаващата роля, но той дори не е служител на Министерство на финансите, а е от консултантите, които министерството нае за одита в Дирекция „Съдебна защита. Той е от активистите на Продължаваме промяната и беше натоварен със задача да изрови всичко нередно в дирекцията, лично участва в консултациите с пазарните участници (разбирайте заинтересовани кантори) във втората седмица на февруари и в резултат изведе новите правила, които предполагат компромиси с качеството на работата, в полза на България.
Досега изискванията бяха три типа – участие на партньори с опит в инвестиционни и в търговски арбитражи, брой спечелени дела в актива им като водещи адвокати, брой спечелени дела като представители на държава, брой спечелени дела с минимален размер на исковете.
В новата процедура броят на спечелените дела се завишава, но се разширява дефиницията що е то спечелено дело. Приема се, че адвокатите ще могат да доказват опит с клетвени декларации, когато е невъзможно да се сдобият с протоколи и съдебни решения (най-вече, защото те може да са засекретени или достъпът до тях да е ограничен). Това е първата, по-малка отстъпка, защото в предишната процедура клетвени декларации също бяха допустими, но Министерство на финансите, именно чрез Дирекция „Съдебна защита“ си отстояваше правото да проверява достоверността на декларациите и има пример как миналата година кандидати са дисквалифицирани именно поради отказ организаторите да им признаят броят спечелени дела в клетвените декларации, на базата на публично достъпна информация за изхода от делата.
Изисква се да се посочат почасови ставки за заплащане на работата на партньорите, адвокатите и правните експерти в екипите, които ще представляват България. И тук идва най-странното. Освен почасови ставки, които се изискват във всяка предишна процедура, сега се добавя критерий за обвързващ таван на месечните разходи, които държавата би правила за адвокатски хонорари. Ако в някой месец работата е повече, ще се допуска по-голямо заплащане, но за сметка от лимита за следващия месец. Възможност да се повиши лимита ще има само с до 50% и то само в месец, предшестващ представянето на писмена защита, когато екипите работят най-интензивно.
Всичко това означава едно - риск от по-ниско качество на защитата.
Канторите, с които България работи досега са безкомпромисни. В дела, когато държавата е ответник, винаги ищецът има инициативата да открие нова точка за атака и адвокатите на защитата могат само да реагират с работа по оборване на атаките. Ако сами открият слабост, те все пак я изследват и подготвят защита и спрямо нея. Ако обаче се постави лимит на хонорарите, това означава, че или партньорите биха работили по-малко, за сметка на натоварване на най-нископлатените и най-малко квалифицирани адвокати , или ще има риск България да влиза в битките си, знаейки, че защитата й издиша, защото липсата на адекватно заплащане е възпряла адвокатите да свършат по-голям обем от работата, ако имаха нужния бюджет.
Това обрисува и картина на потенциалния победител. Ако Arnold & Porter и White & Case не променят подхода си да работят здраво, каквото и да се случи, те просто биха посочили много висок таван на месечните разходи, за да обхванат всички рискове, които допускат, че може да изникнат.
По този начин се отваря възможност конкурсът да бъде спечелен от фирма, която няма впечатляващите проценти на спечелени дела, с които се гордеят досегашните представители на България, но е готова да се пробва и е готова на компромис, залагайки по-нисък месечен таван. Това може да са джойнт венчъри, или консорцуми, чиито екипи са сформирани специално за делото на България. А какви ще са шансовете ни за обеда спрямо миналото няма да са възможни прогнози.
В последните месеци на българския пазар на процесуално представителство в арбитражни дела навлезе още една голяма фирма – Pinsent Masons. Тя консултира български холдинг и негово дъщерно дружество за отнет лиценз за дейност в Румъния. С иск Румънското правителство е поканено да компенсира компаниите с 500 млн. евро, а следваща стъпка в практиката е ако не се стигне до споразумение, да се заведе арбитражно дело.
Точно Pincent Masons e кантората, отстранена в миналогодишния конкурс, след като Министерство на финансите не признава всички дела посочени в клетвената декларация на техен адвокат. По казуса с българския холдинг Pincent Masons работи съвместно с адвокати от българската кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“.
Това е и кантората, в която работеха преди да влязат в Народното събрание Лена Бориславова и Никола Минчев от „Продължаваме промяната“. Миналия юли депутатът от ИТН Тошко Йорданов посочи от парламентарната трибуна, че именно Лена Бориславова е движила опита държавната защита по арбитражи да се прехвърли от финансовото министерство в правосъдното и нарече това лобизъм.
„Лена се опитва да пробута това нещо като закон или там като предложение, Ива подскача, образно казано, половин метър над стола, казва, че това е лобистко предложение, обяснява към кого ще се насочат тези милиони за арбитраж. Лена започва буквално да тропа с краче, гледайки Кирил Петков, и казва: „Ива гледай какво приказва“, Киро ме поглежда мен тъжно и казва: „Какво правим с Ива?“, казах: „Какво правим с Ива?! Нищо не правим! Ива е професионалист и това, което каже тя, аз смятам, че е вярно.“ Спряхме го това нещо тогава с тежък скандал. И още тогава беше ясно, че е лобистко предложение, защото тази половинка на залата си играе на прехвърляне на пари през решение на Министерския съвет или през промяна на закони към собствените си кръгове“, са думите на Йорданов от 12 юли миналата година.
„Гласове“ попита правна кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ дали са получавали запитване или предложение да участват под някаква форма в подготовка по защитата на Република България по международно арбитражно дело, заведено от Нексо А. Г., „Ен Ди Ес“ ЕООД и „Мирастар“ ЕООД срещу Република България. Отговор не беше получен.
И още
Впечатляващи са и клаузите за микромениджмънт, които Министерство на финансите ще може да прилага спрямо адвокатите. Дневните разходи на адвокати при пътувания се определят съгласно българското законодателство. Това означава, че при командировка за защита на българските интереси, топ адвокат от световна компания ще може да получи дневни пари колкото български чиновник, ако е командирован на същото място, а това е в пъти по-малко дори от почасовата му ставка. Самите пътувания трябва предварително да се одобряват от Министерство на финансите. Настаняванията им се ограничават до 4-звездни хотели, съгласувани с Министерство на финансите. Адвокатите се задължават да дават достъп на финансовото министерство до бази данни и софтуерни продукти, за които плащат петцифрени суми за лицензи и абонаменти. Ще трябва да обучават чиновници от финансовото министерство – все изисквания, които извиват ръцете на кандидатите, защото става дума за неща, които те са платили, и за дейности, които не са им присъщи.
От финансите забравят, че е едно и напълно естествено да ограничават порива на адвокатите към лукс докато работят за България, извън хонорарите, които получават, и съвсем различно да демонстрират недоверие, микромениджмънт и цепене на стотинката, когато са заложени милиарди.
Може би точно издребняването от страна на финансовото министерство ще откаже най-сериозните кандидати и ще отвори вратата към такива с по-скромни постижения. Показателно е, че през цялата 2022 година представители на Висшия адвокатски съвет възразяваха пред Министерство на финансите, че заложените критерии дискриминират сериозни фирми, като ги лишават от възможност да кандидатстват, а факта, че държавата харчи големи пари за защита правил въпроса от интерес за българската адвокатура. Едва ли не, че държавата е длъжна да позволи на българската адвокатура да си натопи човката, като жертва далеч по-опитните международни кантори, които ни представляват, откакто сме страна по подобни дела в началото на века. Е, днес от Висшия адвокатски съвет не се чува и дума по темата, което означава, че или има разкол във ВАС, или някоя от канторите, движещи броженията в миналото, вижда шансове да се класира по новите условия.
Да не забравяме – новият конкурс се оказа в същите рамки, в които са правени конкурсите в предишните две десетилетия. Разликата е, че в този има критерий, който да отвори път на по-малко изтъкнати участници, но той е за сметка на усилието, което впоследствие ще се влага за защита на държавния интерес. Това е най-големият иск срещу България в цялата ни история като ответник по арбитражи и точно за защитата по него Министерство на финансите, консултирано от активисти на „Продължаваме промяната“, сваля прага за кандидатстващите кантори.
