„Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен…“.
Христо Иванов и компания може да твърдят, че не са фенове на творчеството на „Ку-ку бенд“, но по всичко изглежда, че го познават добре и го прилагат на практика. Или поне се пробват. Само че разпределят не ферарита, а постове, за да се окопаят във властта и да си резервират място на държавната трапеза, дори след като избирателите ги изхвърлят от парламентарния борд.
Бъбривата Шехерезада, както председателят на ДПС Делян Пеевски обрисува живописно Иванов, може в момента да обикаля като цветарка из медиите и да разказва превзето всякакви претенциозни приказки из телевизионния, радио и онлайн ефир (само от събота досега даде няколко интервюта), но той и партньорите му от ПП-ДБ се опитват да парцелират държавата именно на принципа „едно за теб, едно за мен“. Записаха го черно на бяло в скандалния меморандум, взривил преди седмица крехкия мир в „сглобката“ и по всичко изглежда, че са склонни дори на лапдансинг (бел.р. от английски - танц в скута на някого), за да си гарантират кадруване с удобни за тях хора и да разположат пешките си из шахматната дъска на властта. Христо Иванов – със сигурност. Той практикува сложното изкуство на този специфичен източен танц от години. При това – успешно за себе си и за тези, в чийто скут израсна през последното десетилетие.
Съпредседателят на ДБ сега може да се кълне, че единственото, което иска при разпределението на овакантените над 80 високопоставени позиции в регулаторите и съдебната власт е „гарантиране на прозрачен принцип за издигане на номинациите с преминаване на проверки за интегритет“, но приказките му са напълно в синхрон със старата мъдрост, че е важно да се гледа не какво говори, а какво прави. А аналите на историята пазят прелюбопитни факти по темата.
Например как и въз основа на какви заслуги довереницата му Надежда Йорданова се уреди с няколко мандата в парламента, а по средата бе и правосъден министър в кабинета на Кирил Петков.
Преди старта на главоломната й кариера в основните институции на държавата, Йорданова бе шеф на кабинета на самия Христо Иванов, докато той заемаше поста на правосъден министър, като злите езици говорят, че е съчетавала отговорностите по програмата му с чисто секретарски функции. Дали са прави или не е тема, която двамата заобикалят упорито, но фактът е един – именно този пост изигра ролята на трамплин за възхода й във властта. Що се отнася до интегритета, то ето какво пазят медийните архиви от 2017 г.: „Разследвана от ОЛАФ влезе в ръководството на „Да, България“.
За забравилите ще припомним, че „Да, България“ е партията, която Иванов учреди, след като претърпя фиаско със съдебната реформа и подаде оставка от поста на правосъден министър. Формацията впрочем бе създадена под бдителния поглед и с медийното покровителство на бизнесмена със спорни интереси към съдебната система и политиката Иво Прокопиев. А в ръководството й влязоха няколко близки съратници на Христо Иванов от НПО сектора, в това число и самата Надежда Йорданова, която – според материали в медиите – е била разследвана от ОЛАФ през есента на 2011-та година в качеството й на управител на обединение „Трансперънси и партньори“, спечелило европроект за 500 млн. лева към две министерства.
Подробности за разследването така и не бяха дадени от самата Европейска служба за борба с измамите. Не стана ясно и как е приключило. Но си остана горчивият вкус, че е била разследвана от ОЛАФ, а самата случка повдига и поредица въпроси, особено актуални в днешни дни, предвид факта, че предлаганата от Христо Иванов и компания „проверка за интегритет“ за кандидатите за вакантните държавни постове предвижда и срещу тях да няма разследвания. Изискване, влизащо в пряк дисонанс с историята на Надежда Йорданова, която е само едно от множеството протежета на съпредседателя на ДБ, издигнали се в държавните институции. Сред тях, тези дни, покрай скандала с избора на строител на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, при който ПП-ДБ гласуваха „плаващо“ (нищо че изрично записаха в меморандума, че не трябва да има „плаващи“ вотове) с БСП и „Възраждане“, се появиха съмнения, че е и братът на Иванов – Антон Иванов. Той се оказа съветник на енергийния министър Румен Радев.
И докато така и не стана ясно дали Антон Иванов заема този пост благодарение на капацитета си или на семейни протекции, тъй като ДБ и партньорите им от ПП бързо заметоха скандала, то е повече от сигурно, че Христо Иванов не само вече има кандидати за ключови постове в разследващите институции, а се е пробвал и да договори – отново с лапдансинг, назначаването им с партньорите си от евроатлантическото мнозинство в парламента.
Например Андрей Янкулов от „Антикорупционния фонд“ (АКФ)– едно от НПО-тата от мрежата за влияние и натиск върху Темида, в епицентъра на която е Христо Иванов. За Янкулов съпредседателят на ДБ е договарял позиция или като главен прокурор, или като шеф на антикорупционната комисия, при това, твърдейки, че има безупречна репутация. Доколко може да е безупречна репутацията на ключов кадър в АКФ – организация, спечелила си славата на маша на кръга около Христо Иванов, е риторичен въпрос с ясен отговор. Също толкова ясен е отговорът и доколко друга любимка на този кръг – съдията от Плевенския окръжен съд и член на ръководството на Съюза на съдиите в България Владислава Цариградска издържа на понятието за интегритет. Достатъчно е само да се видят семейните й обвързаности – съпругът й Мария Бировски-Бокса е един от първите съдени за рекет в страната, а деверът й Ивайло Бировски е дясна ръка на подземния бос Камен Балбузанов-Куката и редовен „герой“ на кримихрониките в областта. Това обаче не пречи както на нея, така и на Христо Иванов и хората около него да се опитват да я изкарат новата Жана д’Арк на борбата за съдебна реформа. Иронично, но факт. А също така и тъжно, защото именно заради подобни съвременни Шехерезади, които обикалят екраните и успиват обществото ни с превзети и претенциозни приказки за „интегритет“ и „принципи“ – все ценности, които потъпкват зад кулисите, за всички нас продължава да е химера и чувството на справедливост и така желаната прозрачност в политиката.
Защото освен, че ни манипулират съвсем открито, те очернят и нападат и всеки, дръзнал да хвърли светлина върху действията им на тъмно. Ако не вярвате, само погледнете атаката срещу Делян Пеевски, която Христо Иванов и медиите и НПО-тата от обкръжението му предприеха, след като председателят на ДПС разобличи задкулисните похвати на ДБ и лидера им.
