Разговорът за поста на външен министър след ротацията е демонстрация на мускули. Това е опит за пореден път да се създаде изкуствено напрежение.

Отново някак си встрани остава разговорът за политическите цели, за дневния ред, който ще се преследва оттук нататък, както и за необходимостта от това управление.

Това каза политологът Христо Панчугов пред "Фокус“.

При липсата на такъв разговор подобен "шум“ в системата според него обслужва интересите на всички участници в управлението.

"И двете политически формации трябва да дадат отговор на един съществен въпрос – каква външна политика ще се преследва от външния министър, който и да е той. Ако за ПП аргументът за това как един човек получава твърде много е единственият, това изглежда доста несъстоятелно. Аргументите на премиера за това как трябвало да се чува гласът на ПП в чужбина също изглеждат леко несъстоятелни. Хубаво е все пак и двете страни да кажат как изглежда планът им за външната политика в детайли, за да можем да си представим ние като общество къде е същината на този спор и кое би било най-доброто решение“, коментира политологът.

Поставянето под съмнение на ротацията и говоренето за червени линии се случва единствено около определени постове, посочи Христо Панчугов. "Изглежда и от двете страни си представят управлението единствено и само като назначения на едни хора на едни места. Това започва да изглежда все по-несъстоятелно като основание за съвместно управление и колкото по-скоро партиите излязат от този разговор, толкова по-скоро ние като общество ще имаме полза от това“, допълни той.

По този начин партиите говорят на собствените си избиратели, обяснявайки непрекъснато защо се търпят негативите от съвместното управление. "Неслучайно липсва конфликт по същината на управлението, тъй като подобен конфликт би бил много труднопреодолим. Конфликти относно хора, освен че демонстрират желанието да се отстоява позиция, са доста по-леснопреодолими. Иска ми се по-бързо да излезем от безсмисления разговор за ротацията на това управление и да видим политици, които истински адресират проблемите, пред които е изправено българското общество и българската държава – националната сигурност и начинът на функциониране на институционалната среда в България. Управлението е в един постоянен обяснителен режим и в постоянен конфликт. Ако това ще продължава, предсрочните избори са по-добрата алтернатива, но не смятам, че ще стигнем до там“, заяви Христо Панчугов.

Политологът коментира и резултатите от изследване на "Маркет линкс“ за степента на доверие сред политиците. Според него президентът се ползва с 40% доверие, Мария Габриел – с 28%, а Бойко Борисов и Николай Денков – по 24%. Резултатите според него показват, че в българското общество липсва каквато и да е форма на истинско политическо лидерство. "То остава затворено в едни много ограничени групи на българското общество и много малко българските политици могат да бъдат припознати като хора, които се радват на универсална подкрепа. Това е нещо, което ние като общество трябва да започнем да променяме, и самите политици да си дадат сметка за необходимостта да говорят на много повече хора и да се държат така, че да създават около себе си позитивни нагласи и усещането, че те всъщност биха могли да постигнат някакви големи политически цели“, обясни Панчугов.

Рейтингът на президента е традиционно висок в сравнение с този на политическите лидери, отбеляза той. "Но в неговия случай това е съпроводено с изключително вреден за българското общество разказ, който всъщност разделя обществото на ценностна основа и поставят под въпрос фундаментите на съществуването на една демократична политическа система. Да не говорим, че заплашва в доста голяма степен възможността да се стигне до консенсус за обща политика, която да гарантира българската национална сигурност“, допълни политологът.