Президентска партия е оксиморон. При това противоконституционен. Ще ви го каже всеки второкурсник, минал изпита си по конституционно право. Именно тогава студентите по право изучават всички казуси, свързани с основния закон на държавата, в чийто чл. 92 черно на бяло е написано, че президентът е държавен глава, който трябва да „олицетворява единството на нацията“.

А не да разделя обществото, камо ли да подкрепя един или друг политически проект. При все това настоящият стопанин на „Дондуков“ 2 не само се изживява като партиен лидер, а дори не се свени да си признае, че готви „президентска формация“. Нито той, нито най-близкото му обкръжение в президентството, пише "Стандарт".

Последното подобно признание дойде от един от най-верните му лейтенанти – секретарят по отбраната Димитър Стоянов, който в четвъртък сутринта, в интервю за bTV не само не отхвърли идеята за „президентска партия“, но дори даде допълнителни подробности за нея. Вярно, направи го с уговорката, че не може да говори от името на Румен Радев, но пък сподели детайли от кухнята, които изобщо не звучат като хипотетични. Например - къде би било подходящо да се позиционира този проект – „в посока център-ляво“. А също, че марката „Движение „3 март“ вероятно е била запазена от друг от най-приближените хора до президента – бившият негов служебен спортен министър Весела Лечева, като „превантивен ход, за да няма появата на нова шарлатания, която да се лепне на гърба на президента“. Подробности, които са толкова детайлни, че дори на най-неизкушените от политика зрители на телевизията им стана ясно, че не само нещо се готви, а че дори вече е ясно в коя част на спектъра ще бъде. И най-важното - че не друг, а именно президентът на държавата ще го оглавява. Вероятно чрез подставено лице, което да му топли лидерския пост, докато приключи мандата си.

Въпреки изричните разпоредби на Конституцията. И въпреки очевидния факт, че ако държавният глава подкрепя една или друга политическа формация, камо ли ако се изживява като партиен лидер (било то и в сянка), си е чисто погазване на основния закон на страната.

Тук е моментът да се припомни, че макар това да е

категоричен повод за импийчмънт,

готвената президентска партия далеч няма да е първият проект, създаден под крилото на Радев.

Още в ден първи на първия си мандат като държавен глава той обяви война на най-висшия орган в държавата - парламента, а оттогава досега под вдигнатия му юмрук първо се пръкна т.нар. „отровно трио“, чийто представители дори за кратко бяха и в Народното събрание. Последва „Български възход“ на един от служебните му премиери – Стефан Янев, който дори не успя да премине 4-процентовата бариера за влизане в НС. А най-известният му досегашен проект, роден от служебните кабинети на Радев и подкрепен противоконституционно от него – „Продължаваме промяната“, бе маркиран от последвал бързо разрив и взаимни обвинения между председателите на формацията Кирил Петков и Асен Василев от една страна и държавния глава от друга. В това число по линията евроатлантизъм – проруски интереси, но за това по- долу. Фактът, че досегашните му партийни експерименти катастрофираха в електоралната бездна не заличава обаче друг факт - че Радев толкова отдавна се вживява в ролята на разединител и политинженер, че по всичко изглежда, че е

придобил присъщото за всеки самодържец чувство за безнаказаност.

А доказателствата, че настоящият президент се отъждествява от години като самодържец са много. И не малка част от тях са черно на бяло. В това число могат да бъдат намерени и в стенограмите на служебните му кабинети, които за годините от 2017 г. досега са общо 5 за двата му мандата. Сред емблематичните случаи е този от 31 март 2017 г., когато в последните си дни първият назначен от него служебен кабинет – този, оглавен от Огнян Герджиков, отмени (в изпълнение на едно от предизборните обещания на Радев) приетата от предното редовно правителство наредба за интеграцията на бежанците. Стенограмата от тогавашното заседание, маркирано със сериозни скандали и отпор от част от министрите за отмяната на документа заради риск от правен хаос, е запечатала думите на Герджиков, с които той слага край на спора:

„Това е желанието на президента“.

И така – макар конституционните експерти да са категорични, че държавният глава няма никакви правомощия да влияе върху действията на изпълнителната власт, в това число и на назначените от него служебни кабинети, правителството се съобразява с желанията му.

Какъв е резултатът? За времето, в което България нямаше функциониращо Народно събрание и беше в институционална криза и хаос, до голяма степен предизвикан и от самият Радев, президентът реално концентрираше в ръцете си – пак противоконституционно, огромна част от властта в страната. Като договаряше и сключваше сделки през назначените от него министри без какъвто и да било контрол, защото нямаше действащ парламент. Притискайки различни звена в институциите чрез секретарите си (един от медийните сигнали срещу съветника му по вътрешна политика Николай Копринков е за натиск над областни управители да одобрят имотна сделка). И чегъртайки - отново през министрите си – държавната администрация. Справка, публикувана от кабинета „Денков“ показа, че в този период са уволнени над 13 000 чиновници, на чиито места са назначени други - вероятно по-лоялни към него. Всичко това носи белезите на клиентелизъм и

целенасочени опити за срастване на президентската власт.

И на отглеждане на лоялни кадри, а защо не и на удовлетворяване на спонсори, които да станат гръбнака на бъдеща формация и да осигуряват финансовите потоци за функционирането й. По заповед и желание на президента.

Именно към знаците за този порочен и задкулисен процес, дирижиран от „Дондуков“ 2, насочи прожекторите председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски, когато преди седмица алармира, че „президентството е тъмна институция, пълна с кеш“, а Радев се изживява задкулисно като партиен лидер. И призова институциите да внесат светлина относно проверките по не малкото сигнали, които са били подавани срещу президентската администрация, но са потъвали в МВР и прокуратурата, без да има информация имало ли е изобщо разследвания по тях и ако да – защо резултатите не са били оповестени. А самият президент – да излезе от сенките, да престане да гази Конституцията и да поеме открито ролята на партиен лидер, като оглави сам формацията си. А не да го прави задкулисно, както очевидно планира, дърпайки конците й от „Дондуков“ 2. Изнервената реакция на Радев и свитата му от съветници впрочем показа, че с думите си

Делян Пеевски, който единствен дръзна да насочи прожекторите в тази посока,

очевидно е ударил в целта. Както впрочем и с друго свое изявление, в което посочи, че бъдещата формация на президента вероятно ще е „проруска“.

А данните, подхранващи тези съмнения, далеч не са малко. За седемте години, в които заема поста на държавен глава, макар от близо две десетилетия България да е член на ЕС и НАТО, Радев не един и два пъти демонстрира отявлена проруска позиция по ключови въпроси. В това число и по отношение на анексирането на Крим от страна на Русия, както и инвазията на Кремъл в Украйна. Факт, който също не един и два пъти е повдигал въпросът дали самият той не е инструмент в чужди ръце. Въпрос, който за първи път бе повдигнат още в далечната 2016 г., когато в интервю за българска медия приближеният до Кремъл о.з. генерал от ГРУ и експредседател на Руския институт за стратегически изследвания

Леонид Решетников обяви, че номинацията на Радев за президент е била обсъдена с него

на среща с лидера на БСП Корнелия Нинова. Нинова първо отрече, но след това призна за срещата, макар и да отричаше да е обсъждала на нея кандидатурата на генерала. В крайна сметка обаче Радев стана президент именно с номинацията и подкрепата на БСП, а сянката на Решетников винаги ще тегне над него. Още повече, че през 2019 г. о.з. генералът от ГРУ Решетников и приближеният до Путин олигарх Константин Малофеев получиха 10-годишна забрана да влизат в България заради опитите си да манипулират общественото пространство и политическия живот у нас, в това число и чрез партийни играчи и с помощта на подсъдимия за фалита на КТБ Цветан Василев с крайна цел промяна на геополитическата ориентация на България от евроатлантическа към сателитна и обслужваща интересите на Москва. На фона на всички тези факти въпросите за бъдещата „президентска партия“ на Радев, защо се създава и чии интереси ще обслужва висят с пълна сила. Въпроси, отговор на които президентството дължи на обществото ни. Както впрочем МВР и прокуратурата дължат отговор на въпросите, зададени от председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски. А всички органи – в това число и Народното събрание трябва да гарантират, че нито една институция в тази държава няма да се счита над закона, не гази Конституцията и нормативната уредба и не е проводник на чужди интереси, застрашаващи демокрацията ни и евроатлантическата ориентация на България.