„Със сигурност ще има заздравяване на позициите на крайнодесните и крайнолевите в Европейския парламент. Но за разлика от изборите през 2019 година, когато се смяташе, че евроскептичните партии ще се опитат да предизвикат разтуряне на Европейския съюз, този път те са по-скоро настроени към някакъв тип промени отвътре.

Те ще се опитат да направят ЕС „по свой образ и подобие“.“

Това каза в PrimeTime на Евронюз България Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика относно наближаването на изборите за Европейски парламент и прогнозите за нов възход на крайнодесните.

Проучване в 11 страни от Евросъюза показва, че има различни очаквания спрямо крайната десница. Засега няма една обща линия, една обща тема, която да ангажира въображението на много голяма част от европейците.

Различните кризи, през които мина ЕС през последните 15 години, са останали в съзнанието на европейските общества до различна степен. Можем да кажем, че това бяха пет кризи – финансовата през 2008 г., кризата с миграцията, ковид кризата, войната (в Украйна – бел. ред.) и разбира се, климатичните проблеми. Но тези пет големи кризи определят пет групи от страни – в нашето проучване те са наречени „пет племена от избиратели“, за които съответната тема е най-важна.

За страните най-близо до войната в Украйна – балтийските страни, скандинавските, Полша - тя е най-важната тема. Германия е единствената страна – не сме правили подобно проучване в Австрия, където подозирам, че ситуацията е подобна – в която най-голямата тема е имиграцията. За страните в Централна и Западна Европа – Франция, Дания – климатичните промени са истински тревожните. Страни като Испания и Италия са много загрижени за последиците от икономическата криза. А една по-малка група страни, сред които Румъния, отчасти също Италия, продължават да смятат, че кризата в здравеопазването (ковид) е най-големия проблем, с който трябва да се справяме.