Бяхме свидетели на национално предателство при спора със РСМ за националната ни идентичност, свидетели сме на пълна толерантност към просръбската линия за обезличаване на българското в Европа и САЩ,

Публикацията от 4 януари в „Свободна Европа“ за интеграцията на имигрантите и стихотворението „Аз съм българче“ не е лично мнение, както се опитват да неглижират соросоидите.

Това е елемент от „Прозорецът на Овертон“.

Бяхме свидетели на национално предателство при спора със РСМ за националната ни идентичност, свидетели сме на пълна толерантност към просръбската линия за обезличаване на българското в Европа и САЩ, свидетели сме как същите национални предатели си избраха прокуратура, която не търси отговорност за престъпленията на Кирил Петков, Весела Чернева и останалите към българските национални интереси.

Свидетели сме как се обезличава българската история в Европа и САЩ, как очевидният безродник, инсталиран за военен министър, иска да променя образованието ни.

Вече живеем много от струващите ни се абсурдни хрумки, които се оказаха част от „Прозорецът на Овертон“. Истанбулска конвенция, еднополови бракове, скоро и инцест можем да очакваме. Българите с право се вдигнаха срещу поредното посегателство. Опитите на МОН и соросоидите това да се представи като фалшива новина са нелепи, израз на страх и стъписване от силата на реакцията. Същите елементи на един планиран процес за заличаване на българската история и памет са самото наличие на учители като някой си Джасим, семейство Янакиеви и други безродници. Същото е и с авторите на многобройните интерпретации на българската история в учебниците, одобрявани от МОН. Да не говорим за пълното неглижиране на българската култура.

Реакциите ни на възмущение са даже прекалени меки. Те са само реакции на културно и историческо ниво. С ниската образованост даже се глумим.

Необходима е яростна политическа реакция, защото процесът е политическа асимилация и обезличаване на народа на тази територия.

Това, което ни причиняват, е планирано унищожаване на идентичност.

И необходимостта точно сега да се намерят политически съпротивителни сили не минава през съществуващата опозиция.

Не се наемам да посочвам кой е призван да поведе хората.

Но те вече са разбрали, че в такива исторически моменти се раждат личностите.

Дано вече видим кой ще ни поведе! Защото инертното обществено мнение на две поколения, умишлено опростачвани, не може да излъчи такъв водач. И това е истинската демографска криза.