По БНР журналистът Горан Благоев, който е експерт по църковни въпроси, коментира 5 години автокефалия на Украинската църква.
Днес (на 5 януари - б.р.) се навършват 5 години от подписването от Вселенския патриарх Вартоломей на т.нар. томос (декрет), който признава независимостта на православната църква на Украйна. С този документ се формализира независимостта й от Руската православна църква, към която тя е обвързана от 1686 г. Стъпката обтяга отношенията с Руската църква, която прекъсва общението си с Вселенската патриаршия.
Преди две седмици, в края на 2023 г., за първи път официално Украйна отбеляза Рождество Христово на 25 декември по Юлианския календар.
Българската православна църква (БПЦ) не е осъзнала своя дълг към църквите, които търсеха автокефалия, като тези в Северна Македония и Украйна.
БПЦ не е осъзнала своя дълг, няма и да го осъзнае, както се вижда, да помага, да протяга ръка на църкви, които са в нужда и които са в каноничното си право да бъдат независими.
Вселенският патриарх не е направил нищо противоканонично, давайки автокефалия на Украинската православна църква. Проблемът е българската църква. Защо 5 години не направи нищо, за да установи контакти с Украинската православна църква?
Нашата църква продължава да се държи за Украинската православна църква към Московската патриаршия, което, от една страна, продължава да я изолира от единството на православния свят, от друга страна - грубо влиза в противоречие с националните ни интереси.
В църквата в Украйна все още има паство с български произход. Това означава, че признавайки независима Украинска църква, Българската патриаршия можеше да намери мост към бесарабските българи.
БПЦ изпада не в безтегловност, а в тотална руска зависимост, защото неотиването ни на Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. беше под руски диктат и за съжаление ние първи поведохме четата на руско зависимите църкви, които бойкотираха събора. Точно този бойкот на събора, свикан от Вселенския патриарх, ни изяде главата за автокефалията на Македонската православна църква. Македонците признават за църква майка Българската патриаршия.
Оттук насетне Българската църква ако имаше авторитет, ако имаше позиция пред Вселенския патриарх, според мен много добре можеше да си изиграе картите и да се стигне дотам Българската църква да бъде локомотивът на признаването на македонската автокефалия. По време на тези преговори, които плахо започнаха и бързо свършиха, Българската църква не можа да отстои своята позиция.
Сега имаме полупризната Македонска църква от Сръбската патриаршия като нейна дъщерна църква. Това вреди на българския национален интерес.