Последните две години разбиха страшно много митове. Имаше една линия за края на историята, че всичко е приключило.

През последните две години видяхме, че историята си е жива, тя помита цели държави. 2024 г. ще ускори това рязко нахълтване на големите теми в световната политика.

Това заяви пред БНТ историкът Кристиян Шкварек.

„Властта ще се крепи, докато се изпълнят всички важни теми за обществото. На световната сцена ще трябва да се реши дали ще се продължи напред или ще се върнем назад във времето на войните”, прогнозира журналистът Иван Брегов.

„Мечтаното съдийско самоуправление е решено с Конституционната реформа. Тя е крачка напред и е израз на сериозно политическо израстване. Нямаше да има конституционна реформа, ако нямаше политическо съгласие. Предстои най-важното – написването на Закона за съдебната власт”, напомни той и добави, че от това ще зависи бъдещото управление.

„България вече 20 г. се отива да влезе в шенгенското пространство. Това, че бяхме приети по въздух и вода в Шенген е някакъв напредък, но по-важо е, че идва в ключов етап, ние си сложихме крака на вратата. В момента светът ври и кипи. Наближава периодът, в който Европа ще започне да се свива. Направи ми впечатление, че новината бе съпроводена с един комуникационен проблем, докато трябва да имаме добра комуникация с властта”, заяви Шкварек във връзка със зелената светлина за България и Румъния към Шенген. „Нямаше очаквания ентусиазъм. Водите са много бурни в момента и ние трябва да имаме ясна идея накъде плуваме”, предупреди той.

Във връзка с проблема с мигрантите историкът коментира: „Дъблинският регламент действа от години. Европа сега решава как да разпредели мигрантите”.

Брегов добави, че Европа трябва да започне да се намесва локално, за да не влизат проблемите в определени страни.

Шкварек поясни, че основният миграционен проблем в Австрия и Холандия е от Турция.

„Светът, който ние познаваме е поставен на изпитание. От това какви лидери ще изберем зависи в какъв свят ще живеем”, каза журналистът.