След като можете да бъдете министър с двойно гражданство, защо да не може да бъдете магистрат с двойно гражданство? Защо да не бъдете ръководител на БНБ или на ДАНС, или на ДАР, или на "Военното разузнаване“? Тези въпроси постави в ефира на предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.
"Знаете ли колко позиции в Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи са резервирани само за лица, които са само български граждани? Тогава значи, че ние широко трябва да отворим вратата на двойни граждани да заемат тези позиции. Когато вие разрешавате за народните представители и на министрите, на какво основание вие ще забраните на магистратите да имат двойно гражданство, служителите в ДАНС, ръководителите на ДАНС, на ДАР и т.н., и т.н. По същия начин са нотариусите – защо трябва да бъдат само български граждани? Подобни ограничения, създавани със закон, могат да бъдат атакувани като противоконституционни, след като принципът в Конституцията е нарушен, т.е. че двойни граждани могат да заемат висшите етажи на властта в България и да упражняват властта. Нещо повече – че нашата Конституция, що се отнася до правата на гражданите, е изградена върху принципа на равноправието и недопускането на дискриминация", обърна внимание бившият конституционен съдия.
По думите му нито една балканска държава не допуска подобно нещо: "По обясними съображения – от гледна точка на историята на националните държави на Балканския полуостров. Има над 10 закона в България, които са свързани със структуриране и кадрово попълване на държавната администрация, включително на съдебната власт, които изискват съответните позиции да бъдат заемани от лица, които са само български граждани. Например, не може да бъдете нито съдия, нито прокурор, нито следовател, ако имате двойно гражданство".
Според проф. Пламен Киров нищо чудно да дойде един момент, в който народните представители дълбоко да съжаляват за това, което са извършили в рамките на седмица: "Не може едни да са по-равни от другите, както казва Оруел във "Фермата на животните“.
