Според Георги Лозанов много се надценява носталгичното, постсъветското българско настроение, защото когато се стигне до това хората да гласуват, както на последните местни избори, вотът е евроатлантически.

«От защитниците на паметника това е силно драматизирано. Това е технологичен процес. После с оксижен всички части ще се съберат.

От другата страна по-скоро има опит за нормализация на това, което се случва.

Струва ми се че тази мощна вълна, която се разиграва на съпротива срещу паметника главно са московска публика.

Този паметник стоя 30 години.

Трябваше да се демонтира през 90-те години, когато и този на Ленин.

Сега тази драма се случва, защото това се проточи”, обясни доц. Лозанов.