- Г-н Гълъбов, кой печели и кой губи от темата за предсрочното прекратяване на президентския мандат?
- Има основание тази тема отново да бъде поставена в дневния ред на политическия дебат, най-малкото защото президентът предприе серия от действия, които излязоха извън обхвата на неговите правомощия. Президентът е избиран мажоритарно. Следователно той е в много отношения най-представителната институция на страната, но неговите правомощия не отговарят на тази свръхпредставителност на институцията. Това е конституционният проблем.
Напълно очевидно е, че президентът настоява по някакъв начин да играе ролята на ментор в политическия живот, но нито конституцията, нито досегашната политическа практика в една парламентарна република позволяват това. В последните два месеца държавният глава зае ролята на опозиция на новото управление, което също излиза далеч извън правомощията му и извън начина, по който трябва да се възприема президентската институция.
Съвсем друг въпрос е дали е възможно да се извърви днес пътят до предсрочно прекратяване на правомощията на президента. Тези две теми не трябва да бъдат смесвани. Липсата на процедурна възможност не трябва да отмества общественото внимание от необходимостта от оценка на работата на президента.

- Може ли да говорим за истински сблъсък между институциите президентство и Министерски съвет?
- Няма сблъсък на институциите. За да има сблъсък на институции, трябва да са налице неща, които са много по-различни от личните политически амбиции на човек, временно изпълняващ длъжността президент. Един от големите проблеми на българската демокрация е в свръхперсонификацията на институциите. Ние мислим за тях през хората, които стоят временно на тази длъжност.

- Защо ГЕРБ се отдръпна от първоначалната си подкрепа за процедурата по импийчмънт?
- Тук има съображения от различно естество. Те са свързани с външна политика и с подкрепа в различен политически контекст. Аз разбирам тази позиция на ГЕРБ. Трябва да мислим, че поставянето на подобен въпрос сега би могло да има и негативни последици за страната. Разбирам основанието на тази позиция, защото през последните години, откакто сме пълноправен член на ЕС, ние си извоювахме едно незавидно място, което не ни позволява към нас да се отнасят сериозно, след като собствените ни институции не се държат адекватно.

- Премиерът поиска извинение, може ли да се очаква преосмисляне на позицията на президентството относно отзоваването на посланиците ни в САЩ и Турция?
- Не забелязвам готовност Георги Първанов да преосмисли позицията, на която стои. Единствената смислена реакция в момента би била незабавно въпросът с тези дипломати да бъде решен от президента, като подпише правителствените документи. Що се отнася до искането за извинение, не мога и да си помисля, че това може да се случи по някакъв начин.

- Какви са очакванията ви за резултата от частичните местни избори в София?
- Ако ГЕРБ успее да мобилизира в последните дни интереса и вниманието на българските граждани, сигурно ще се стигне до победа още на първия тур. Големият въпрос за тази кампания е какво ще направят десните избиратели на ДСБ и СДС. Ако те не излязат в неделя, може да се стигне до втори тур, ако обаче мобилизацията и доверието им бъдат спечелени, нещата ще се решат още на първия тур.

- Ще успее ли ГЕРБ да спечели на първия тур?
- Според мен стратегията за тези избори на по-голямата част от участниците в тях е да няма силна предизборна кампания и достатъчно информирано отношение на българските граждани към темата. Така ще се постигне политическата цел на част от кандидатите – да има ниска избирателна активност на първият тур и кметът на София да бъде излъчен на балотаж. Това е политическата цел на някои от участниците и това е политическа атака срещу управлението на ГЕРБ. Това е напълно очевидно и заради това имаме такава вяла кампания. Дискусията за столицата, която трябваше да се състои, е заместена с оценки за правителството.

Интервюто взе Александър Сивилов