Рая Атанасова

В изготвянето на устройствени планове за всички археологически резервати ще се предвиди и възможност за публично-частно партньорство. Министерството на културата преговаря със Световната банка за финансиране на плановете и кадастрите на археологическите обекти, съобщи още Чобанов.
Стратегията обхваща 13 района за развитие на културния туризъм и включва над 300 от около 40 000 археологически обекта в България. Сред тях са Старите столици, в които влиза уникалният Мадарски конник или Мечът и Кръстът, където се намира и Перперикон. Избрахме най-важните и тези, които може да се развият като туристически атракции. За всеки ще бъде изготвено отделно досие, което ще включва информация за местонахождението му, чия собственост е и как ще се развива. Финансирането на стратегията ще бъде главно от програма „Регионално развитие“. Повечето от обектите ще бъдат включени в следващия програмен период.
В момента се набират проекти за над 80 млн. лева за подобряване на туристическите атракции. При строежа на магистрала „Тракия“ ще се обособи отбивка за селището Кабиле (Ямболско) - най-значимия и голям тракийски античен град, с цел да се улесни достъпът и развие като туристическа атракция, посочи като пример Чобанов.
Стратегията за културен туризъм струва 1.4 млн. евро и е изготвена със съдействието на италиански фирми и институции в област Кампания. Тя трябва да подпомогне областните управители, кметовете да предприемат необходимите действия за популяризиране на културния туризъм в България, смята италианският посланик Стефано Бенацо. Но затова трябва да се подобри и имиджът на страната, да се подобрят инфраструктурата и обслужването.
От 5 до 7 пъти повече са приходите от културен туризъм, отколкото от летния и зимния, а делът му е едва 11 на сто, коментираха експерти.
Все още стои проблемът и с кадрите. Работна група ще подготви професионални стандарти за екскурзоводите. Музеите не разполагат с екскурзоводи и затова е възможно поетапно част от приходите им да се заделят за служителите, които посрещат туристите.
Над 95% от туроператорите смятат, че България се нуждае от нови туристически продукти, като подкрепят идеята страната да се развива като археологическа и културна дестинация, сочат анализи от стратегията.

---

13-те културни области (локуса) в България - перспективи

---

„Велика София“, Софийска област – през следващите години да се интегрира традиционното предлагане на културно-историческо наследство с по-напреднали форми на представяне като изложения и фестивали.

"Долината на царете", районът на Казанлък - да повиши популярността си.

"Възрожденският град", Великотърновски регион – интегрирането на културния туризъм с продукти на други видове туризъм.

"По бреговете на Дунава", Плевен и Русе – развитие на вътрешен и международен туризъм, популяризиране и развитие на р. Дунав.

"Каменно сърце", Стара Загора и Сливен – основно за български туристи, използване близостта с Черноморието за привличане на чуждестранни.

"Старите столици", регионът около Шумен – базира се на уникалността на Мадарския конник – да се увеличи престоят на туристите чрез организиране на културно преживяване.

"По бреговете на Черно море", области Бургас и Варна – в допълнение на рекреативния туризъм, обмисляне на оферти извън сезона.

"Странджа планина" – висок потенциал за екологичен и културен туризъм, в кратък срок да се организира събитие, върху което той ще се концентрира, в средносрочен - да се предложи алтернативно настаняване и специализирани продукти.

"Мечът и кръстът", в района на Кърджали – утвърждаване на Перперикон и превръщането на областта с други културни обекти в един от лидерите за международен туризъм.

"Пловдив и Римската империя", Пловдивска област – увеличаване на културното предлагане с повече мероприятия, изложби.

"Портата на Родопите", Смолянски регион – разнообразяване на зимните оферти и намаляване на сезонността чрез интегриране на културните, историческите и етнографските ресурси.

"Големите планини", Рила и Пирин - да се разшири предлагането извън активния ски сезон.

"Вкаменената гора", Видински регион – има значение предимно за вътрешното туристическо търсене, необходимо е реализирането на уникално събитие в региона.

---

Само 3-4 на сто ръст на приходите в туризма за 2009 г.

---

Само 3-4% е очакваният ръст в приходите за цялата 2009 спрямо миналата година в сектора на туризма или около 2.4 млрд. евро, прогнозира Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара. Причината да има въобще ръст е, че предлагането на допълнителни услуги в сектора като СПА процедури, екскурзии и др. се е увеличило. В България само 30% - 40% е печалбата от приходите от допълнителни услуги, докато в Европа този дял е 60% - 70%. До 20 на сто е спадът в хотелското и ресторантското оборудване, докато при търговското е в рамките на 5-10 на сто, съобщи Евелин Виденов, изп. директор на асоциация ХоРеКа.