---

Екатерина Енчева завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. Работи в съдебната система от 1997 г. От две години е съдия в Софийския градски съд (СГ). Преминала e през специализация в Международната организация за
развитие на правото (ИДЛО) в Рим под ръководството на г-н Джулио Дзанети, консултант по интелектуална собственост към международната организация и Американското патентно ведомство.

---

- Г-жо Енчева, вчера бяха публикувани информации, че ДПС издирва Иван Димов, един от тримата членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), замесени в скандала с „черничкия човек с ланците“ от Плевен, за да го накара да подаде оставка. Как ще коментирате тази новина?
- Това ми се вижда пресилено. Забелязах съобщенията в пресата, но не бих желала да отговоря на подобен въпрос.

- Прави впечатление, че двама от общо тримата, замесени в скандала, са от квотата на Народното събрание. Би ли могло това да се изтълкува като опит на една власт да влияе върху решенията на независимата съдебна система?
- Смятам, че подобен извод е прекалено общ и първосигнален. По мое мнение - не квотата, от която е избран даден член на Висшия съдебен съвет, а конкретната личност могат да предизвикат противоречиви оценки и да дадат повод за негативни обществени нагласи спрямо съдебната система. Затова неслучайно изискването на конституцията е за членове на съвета да се избират хора с високи професионални и морални качества. При всеки избор на ВСС винаги е имало съмнение дали тези критерии са спазени.

- Защо според вас случаят беше изнесен първо в публичното пространство?
- Това е въпрос, на който не мога да отговоря, но смятам, че такива случаи трябва да стават достояние на обществеността. Друг е въпросът, че това трябва да се прави, без да се пречи на евентуално разследване.

- Съюзът на съдиите в България излезе с декларация по случая с тримата членове на ВСС, замесени в скандала. Смятате ли, че магистратите са морално задължени да си тръгнат от съвета?
- Все още не може да се каже дали тримата членове на ВСС - Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, са компрометирали работата на съвета – това е въпрос, който тепърва се проучва. Подаването на оставка е акт на лично достойнство. В ситуация като тази би било от полза и би помогнало за работата и репутацията на съдебната система, като трябва да се подчертае, че подаването на оставка в никакъв случай не означава признаване на вина.

- По време на избора на председател на СГС тази пролет един от кандидатите - Жаклин Комитова, обяви пред ВСС, че върху магистратите се оказва силен натиск и те идват на работа “с примка на врата”. Има ли такъв натиск, откъде идва той, какво се цели?
- Не мога да генерализирам и да говоря от името на всички магистрати. По принцип съдебната система работи под силен обществен натиск. Нашата работа е ежедневно да отстояваме независимостта си. За да можем да постигнем тази цел, всички случаи на нерегламентиран натиск от страни в процеса, адвокати, държавни органи и др., трябва да стават достояние на обществото и да бъдат разследвани.

- Как може да бъде убедено обществото, че няма задкулисна дейност и че нещата в съдебната система не се решават „на бяла покривка” от група магистрати, каквото твърдение беше изказано от председателя на Върховния административен съд и член на ВСС Константин Пенчев?
- Смятам, че в момента обществото трудно може да бъде убедено в това. Едва когато ВСС покаже промяна в подхода и практиката си, можем да започнем да убеждаваме обществото, че се взимат принципни решения.

- Какво провокира недоволството на съдиите от сегашния начин на кадруване в правосъдната система? Скоро имаше декларации на Съюза на съдиите заради част от последните назначения на Висшия съдебен съвет на магистрати за ръководители на ключови съдилища.
- Недоволството на съдиите относно кадровата политика на ВСС беше провокирано преди всичко от липсата на ясни критерии за преценка на качествата на отделните кандидати, а оттам липсата на предвидимост на решенията на ВСС и кариерното развитие не само на административните ръководители, а и на всеки един магистрат. Част от проблема е, че формално критерии за оценка има, но поради порочната практика на помощните атестационни комисии и на ВСС всички кандидати получават еднаква оценка, в резултат на което при гласуването не става ясно защо е бил предпочетен един и не е бил одобрен друг кандидат. Отделно от това не е придадена достатъчно тежест на част от показателите, които считам за много важни, като натовареност, сложност на делата, способност на магистрата да се справя с работата.

- В какво се състои порочността при кадруването?
- От последните кадрови решения на ВСС, включително и последните за съдии във Върховния касационен съд, ясно се очерта тенденцията да бъдат избирани кандидати за съответния съд, предложени от неговия административен ръководител. По този начин се заобикалят законът и конкурсното начало, което беше въведено именно за да ограничи влиянието на отделния административен ръководител. Това поставя под въпрос кой всъщност прави избора. На следващо място, при възприетата практика на гласуване решенията на Висшия съдебен съвет остават немотивирани. От тях не става ясно с какво предпочетеният кандидат превъзхожда останалите. Оттук възникват и съмненията кой всъщност решава кадровите въпроси.
Смятам, че въведеното по силата на конституцията тайно гласуване създава проблем при вземането на решения, тъй като дава възможност на членовете на Висшия съдебен съвет да не избират, а да се скрият зад анонимността. Напоследък се забелязва как членовете на Висшия съдебен съвет на практика не упражняват избор, а гласуват с “въздържал се”, което до голяма степен предрешава избора.

- В момента ВСС готви нов нормативен документ, който трябва да регулира процеса при назначенията. Доколко една такава стъпка е навременна и надеждна, защото и сега има текстове, които уреждат този проблем?
- Основният проблем на практика не е толкова в липсата на правила, защото някакви все пак има, а в прилагането им по произволен и неясен начин, който позволява магистрати с очевидно различни качества и очевидно различни показатели на работа да получават еднакви оценки. По принцип е добре да има по-подробна регламентация, но трябва да се установи и стриктна и законосъобразна практика на ВСС по прилагането на правилата.

- Ще се нормализира ли в крайна сметка системата, когато се приемат критериите в нормативен документ?
- Отново подчертавам, че по-важно е как ще бъде прилаган текстът и дали ще има желание за прозрачност при взимането на кадрови решения, което е възможно дори и при сега съществуващото тайно гласуване.

- Ключовата дума, която всички напоследък повтарят, е “прозрачност”, как може да се постигне наистина?
- Най-доброто решение е мотивираното и това, зад което стоят конкретни факти. Когато кадровите решения на Висшия съдебен съвет бъдат мотивирани, когато пред обществото и пред самите магистрати бъде показано, че ВСС съпоставя отделните кандидатури и избира въз основа на доказаните професионални и нравствени качества на кандидата, тогава ще можем да кажем, че работата на ВСС е прозрачна и няма да има поле за слухове и спекулации.

Интервюто взе: Станислав Савов